Словения - от еврозвезда до проблем

Ройтерс

Когато Словения се присъедини към еврото през 2007 г. тя имаше най-бързия растеж в еврозоната и нейните два милиона жители бяха с един от най-високите жизнени стандарти в Източна Европа.

Южната алпийска страна сега е в рецесия, откъсната от пазара на облигации, и се опитва да избегне необходимостта да последва много по-големите членки на еврозоната и да поиска международен спасителен заем, който да й попречи да банкрутира идната година.

Глобалната финансова и регионалните дългови кризи разкриха слабости в словенската икономика, зависеща от износа на коли и автомобилни части, лекарства и бяла техника и насочиха вниманието към бавния ход на реформите и политическите боричкания.

И докато бившите комунистически държави в Европа засега избягват най-лошото от дълговата криза, има признаци, че те също се превиват под напрежението на мерките за икономии. Словения би могла да стане първата, която ще поиска спасителен пакет.

Словения бе най-добрият изпълнител и първенец сред новите членки на ЕС. Но много провали от миналото станаха очевидни заради кризата, отбелязва Хермина Видович, анализатор от Виенския институт за международни и икономически проучвания.

Правителството казва, че спасителен пакет няма да бъде необходим, но икономическите показатели рисуват мрачна картина.

Местните банки, предимно държавни, се борят с лоши кредити, възлизащи на почти 18 процента от БВП. Някои от тези дългове са на строителни компании, които изпаднаха в криза, когато се спука балонът на недвижимата собственост или от инвестиционни фирми, страдащи от трудния финансов пазар.

Бюджетният дефицит тази година се очаква да достигне около 4,2 процента от БВП на страната, доста над предишните предвиждания от 3,5 процента. Това ще бъде намаление от 6,4 процента през 2011 г. и е по-малко от много други задлъжнели страни в еврозоната, но всяко спасяване на банки, в което държавата поема загубите на банката, може да увеличи дефицита.

Това ще бъде подобна ситуация на тази, пред която бе изправена Ирландия, която има международна спасителна програма. Анализаторите посочват, че кризата ще дойде в края на тази година или в началото на идната година, ако Словения не спечели отново доверието на инвеститорите и достъпа до пазари преди изплащането в средата на годината на вноска по дълга от 2 милиарда евро.

Колкото повече продължават спекулациите за спасителния план, толкова по-вероятен става той. Правителството се опитва да увери пазарите в своята решителност да се справи с фискалната консолидация, а също и със структурните реформи, казва Отилия Симкова от консултантската компания Евразия груп.

Остава въпросът дали това е достатъчно, за да бъдат убедени скептичните пазари и да бъде задействана така необходимата способност на Словения да заема капитал в рамките на фаталния период от следващите няколко месеца, казва Симкова.

Лихвите по десетгодишните словенски облигации нараснаха от 5,2 процента през март на 6,29 процента на 2 октомври, след като достигнаха връхна точка от 7,6 процента през август.

През април правителството отложи важна емисия на облигации на стойност 1,5 милиарда евро, защото лихвата надвиши 5 процента. Сега то се надява да емитира първите си облигации тази година през октомври или ноември на американския пазар, за да събере 1,5 милиарда долара.

Ако Словения наистина се нуждае от спасителен план, тя вероятно ще поиска помощ от европейския спасителен фонд както направиха други страни. Европейски служители заявиха, че са разтревожени.

Ситуацията в Словения е сериозна и Словения няма време за губене, заяви ръководителят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер миналия месец.

Той каза обаче, че страната би трябвало да успее да избегне спасителен план, като въведе реформи - мнение, което бе подето от МВФ във вторник.

Ако Словения смело осъществи всички явни реформи, смятаме, че това ще бъде достатъчно, за да върне доверието на пазарите, заяви Антония Спилимберго, ръководител на мисията на МВФ, по време на ...

Свързани новини: