Холокостът, българските евреи и грешката на Хана Аренд

10/05/12 06:48
(http://e-vestnik.bg/)

Холокостът, българските евреи и грешката на Хана Аренд

На 27 май 1943 г. една млада жена с непроходило още дете на ръце слиза в 11 часа вечерта от последния вагон на влака на гарата във Враца. Тя носи вързоп с дрехи и стиска в джоба си бележка със следното съдържание:

„Съгласно чл. 29 от Наредбата на Министерския съвет от 26 август 1942 (Д.В., брой 192–1942) в срок от 3 дни от днес, напуснете гр. София и се установете на местожителство в гр. Враца.
…Ще се явите пред полицейските органи на града, в който се изселвате…“
В горния край на заповедта има предупреждение:
„Незаминалите в определения срок се лишават от продоволствени карти и се настаняват в лагери за принудителен труд.“
Най-отдолу е добавено с дребни букви:
„Вземете само най-необходими вещи. Без фотоапарат.“

Авторите на този невзрачен на вид документ не искат доказателства за извършеното от тях.

Жената е със зачервени от безсъние и малко плач очи. Детето в ръцете u е унесено в полусън и леко покашля. Жената гледа отчаяно пустия перон на гарата, където никой не я чака, в град, където никого не познава. Тя прави няколко крачки, за да се раздвижи, и забелязва женски силует.

„Не стойте така, елате с мен“ – изрича непознатата и я повежда през гарата в близка уличка. Влизат в скромна къща и жената прави крачка назад, когато вижда униформен мъж. „Не се бойте, той е железничар“ – казва нейната спасителка. „Знаехме, че ще идват евреи, синът ни е в София, можете временно да се настаните в неговата стая.“ Жената си отдъхва, поглежда с благодарност новите си хазяи.

Тази жена е моята майка.

Тя ще помни цял живот онези двамата през онази първа нощ в непознатия град: епизод от поредица изпитания. Преминава през тях като през Чистилището благодарение на обикновени на вид, без титли и звания, но величави по дух българи, които среща на пътя си. Тази книга за еврейските изпитания започва с благодарност към
тях.

Грешката на Хана Аренд

„Човекът виси в пространството в интервала между познато минало и неизвестно бъдеще. Той може да се задържи в него единствено в мярката на собственото си мислене, ломейки безразличието на времето с усилие да проникне в безкрайното минало и в необозримото бъдеще. Всяко ново поколение и всеки нов човек правят това усилие, за да открият наново силата на мисленето.“ (Хана Аренд, „Кризата на културата“)

Всеки ден по света излизат стотици публикации, посветени на Холокоста. Този интерес се дължи на обстоятелството, че темата е болезнена рана, от която продължават да страдат евреи и не-евреи. Йехуда Бауер, професор по история в Яд Вашем, казва следното: „Холокостът не е минало, той е настояще. Все още са живи много от оцелелите, а също така и техните деца и внуци, за които Холокостът продължава да бъде лична и семейна история.“

На въпрос на журналист от „Льо Монд“, дали се инструментализира Холокостът, Бауер отговаря: „Разбира се, от политици, от журналисти, от историци. Всички се опитват по някакъв повод да използват и да употребят Холокоста, често с обратен ефект и без добре да разбират същността на събитията.“

Манипулации с темата за Холокоста са честа практика, включително в България, която представлява по-сложен случай, тъй като в границите на Царство България от 40-те години евреи са били спасявани, преследвани и унищожавани по едно и също време. Едно от най-парадоксалните съвпадения е, че на 4 март 1943 г. са изпратени на сигурна смърт 4 хиляди евреи, на 9 март са предприети действия за спасяване на 8 хиляди, а на следващия ден са „вдигнати“ още 7 хиляди, на свой ред до един унищожени!

Това фрапиращо противоречие създава истински хаос от мнения, които обикновено се движат между две ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/05/12 06:48 http://e-vestnik.bg/15749/holokostat-balgarskite-evrei-i-greshkata-na-hana-arend/