През Лас Вегас към Мъртвата долина

Продължение. Виж тук предишната част На Запад по Route 66 – тази Аризона няма край

В Кингман, Аризона, сядаме в един „Старбъкс” да разгледаме в интернет картата, хотелите напред. И внезапно променям маршрута – право към Лас Вегас, встрани от Път 66.

Не, не беше съвсем спонтанно. Мислил съм го поне 2 години, откакто се каня да пропътувам Главната улица на Америка. И отклонението не е заради Лас Вегас. Бях там 3 години по-рано, нищо не се е променило.

Отклонението от Път 66 е за друго, Лас Вегас е само спирка. На 2 часа от него е Death Valley – Мъртвата долина в Калифорния.

Едно митично място за мутант от комунизма като мен.

Обезсмъртено е, поне за киноманите и поклонници на Западното кино по онова време, от филма на Микеланджело Антониони „Забриски пойнт” (виж по-долу за него).

Така се казва една местност в Мъртвата долина. Едни бели сипеи, по-точно сивожълти, с характерна форма, сякаш си попаднал на Марс, а не на Земята. Два месеца по-късно на Марс кацна роботът на НАСА и изпрати снимки, които сякаш са правени в Death Valley, California. Само цветът на скалите е по-различен.

За Мъртвата долина може да се отклоним и по-нататък по Път 66, в Калифорния. Но като гледах картата, оттам до долината, после наобратно към Лос Анжелис е по-пряко и става абсурдно да се връщаме назад на Път 66. А тук, от Кингман, отиваме встрани към Лас Вегас, после до Забриски пойнт в Мъртвата долина, после обратно през Вегас към Кингман на Път 66. Едно странично отклонение от около 250 мили в едната посока, включващо и града на порока.

До Вегас няма и сто мили, минаваме ги за час и нещо, през пустинята Невада. Но който смята, че това е някаква пустиня като от филмите, лъже се. По пътя е оживено, има по някой хотелски комплекс, паркинги, бензиностанции, мерна се игрище за голф, едно голямо езеро.

Пристигаме във Вегас на залез. Постепенно небето става мастилено, а на негов фон блесват светлините на този свръхтехнологичен град сред пустинята. Това е може би най-красивата част от денонощието в Лас Вегас.

Хвърляме багажи в хотела и скачаме във „Форда”, за да направим една почетна обиколка по т. нар. стрип – главната улица, около която са съсредоточени всички големи казина. Нашия хотел е „на втора линия” – първата успоредна на стрип-а улица, но пък е близо до казино „Белажио” с прочутия си фонтан отпред и до най-големите хотели.

Не искам да описвам Лас Вегас с подробности. Някак ми е встрани от пътя… Веднъж вече съм писал (виж тук). Същият си е. Салоните с игрални автомати са все така огромни, от тях все така бълбукат в хор всевъзможни звуци, сякаш някакъв странен оркестър се настройва.

Лас Вегас респектира с технологични сгради и архитектурна среда. Те са като джунгла около стрипа. Някакви просторни коридори, подходи, надлези, топли връзки правят така, че можеш да влезеш в едно казино и да минеш няколко мили през още няколко казина, без да излизаш на открито.

Дори специален влак-метро се промушва из джунглата от алуминий и стъкло на височина приблизително около втория-третия етаж, показва се тук там на открито и се пъха в хотелите-казина. С него можеш да ги обиколиш всичките.

В Лас Вегас се пуши навсякъде в казина и заведения, а по улиците се виждат захвърлени стъклени чаши от алкохол, което подсказва, че тук забраните на Америка не важат.

Тук също е едно от местата в Америка, където силно се усеща духът на свободата. Подобно ...

Свързани новини: