Маргарита Илиева, Български хелзинкски комитет: Изборът на новия ВСС не бе прозрачен

 - Г-жо Илиева, оптимист ли сте за развитието на съдебната ни система след избора на новия Висш съдебен съвет? Прозрачна ли бе процедурата за парламентарната квота?
 - Оптимизмът ми е умерен и е по-скоро плод на вътрешно намерение, отколкото на обстоятелствата. Прогресът ще е труден и скъпоструващ за реформаторите -  те ще платят за него несъразмерна цена. 
Изборът на парламентарната квота не беше прозрачен, въпреки публичността, с която се хвалят властниците. Не бяха допуснати въпросите на гражданските организации под предлог, че били „лични” и „унизителни”. Изслушването беше формално, кандидатите повтаряха общи твърдения за всеизвестни факти и декларативни пожелания за промяна. Не стана ясно защо партиите предлагат тези хора. Не стана ясно какви реално са нравствените и професионалните им качества и как са доказани те. Всички те избягаха от това да оценят сегашното положение с независимостта на съда – а то е плачевно, което е лош знак за реформата. Хора, които нямат смелост да осъдят нещо негативно, едва ли имат смелост да го променят. Никой от кандидатите не посмя да коментира агресивните постъпки спрямо правосъдието на вътрешния министър, които провокираха и международна критика, освен вътрешна гражданска опозиция.

 - Виждате ли нещо притеснително в самото гласуване на депутатите?
 - Партиите гласуваха за тези хора, без да спорят в пленарната зала. Явно беше, че са се споразумели за тях извън нея, а това значи – извън правилата и не по законовите критерии. В действителност, разпределението беше предварително известно и отразено в печата, което значи, че изборът не е бил следствие от изслушването, защото го е предхождал, което прави от това изслушване просто празен ритуал за привидно задоволяване на чужди очаквания. С този театър властниците се опитаха да се откупят пред Европейската комисия за това, че не допуснаха прекия избор на членове на ВСС от магистратската квота.

 - Какво мислите за останалите членове на новия ВСС?
 - Прокурорското съсловие избра само началници за свои представители във ВСС. Тези, които ги избраха – прокурорските делегати, също бяха изключително началници. Това е проблем, защото такъв избор може само да възпроизведе съществуващото разпределение на власт и влияние в прокуратурата, защото дава предимство на вече овластените. А статуквото е порочно – именно затова подлежи на промяна. Ясно е, че тези, за които то е изгодно, защото ги облагодетелства, няма да го променят. 
Затова и управляващите не позволиха да се случи пряк избор (не чрез делегати, а всеки магистрат лично) на магистратската квота във ВСС, въпреки натиска за това на Европейската комисия. Те се измъкнаха със смешни оправдания, че било сложно технически, но реалната причина е, че прекият вот на редовите магистрати би променил разпределението на силите във ВСС и той би станал много по-независим от властимащите. И би, съответно, избрал независим главен прокурор, независими ръководители на съдилища и т.н. Властимащите ясно показаха, че не желаят това. А реформата е именно за това - независимост и следващите от нея почтеност и професионализъм. Какъв да ни е оптимизмът за една нежелана от властниците, от които тя зависи, реформа?  
Единият от избраните от прокурорските делегати – Камен Ситнилски, се отличава с поне една ретроградна постъпка в съвсем близкото минало. През лятото на 2011 г. той лично подписа от името на Върховната касационна прокуратура официално становище против измененията в Закона за МВР, с които бе въведен стандартът „абсолютна необходимост” за употребата на полицейска сила и оръжие срещу гражданите – в изпълнение на многото влезли в сила осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България. Значи, становището на Ситнилски - от което впрочем главният прокурор почти веднага публично се отрече - по същество беше да не се изпълняват решенията на ЕСПЧ. В това становище дори не се споменаваха тези решения, което е скандал – Европейската конвенция за правата на човека и задълженията на държавата по нея явно са извън полезрението на Ситнилски като заместник-главен прокурор и представител на институцията на прокуратурата. Как такъв човек ще допринася за реформа на правосъдието в съответствие с ценностите на правото? 
После, веднага щом ВСС се конституира, премиерът публично си позволи да нападне лично съдията Калпакчиев, който е един от малките реформисти в него, във връзка с негово решение по дело, като го дефинира като противник на Цветанов, т.е. на властта. Това е доста силен сигнал за враждебност на средата, в която ще действат реформистите във ВСС, а следователно и лош знак за реформата при това управление.  

 - Според ДСБ квотата на парламента е много голяма и дори не трябва да има такава. Така ли е, според вас?
 - Парламентарната квота е измислена, за да не се изолира от обществото управлението на съдебната власт. От друга страна, то не трябва и да се политизира, защото ще направи съда зависим. Европейски стандарт, обективиран от Венецианската комисия, е, че членовете на съвета на съдебната власт не трябва да бъдат активни политически лица. Във всички случаи, голямото мнозинство в един орган, като ВСС, трябва да са съдии, избрани от техните колеги. Това също е стандарт – обективиран от Консултативния съвет на европейските съдии при Съвета на Европа. Нашата уредба противоречи на тези стандарти.
 
 - Омбудсманът Константин Пенчев заяви, че е мит, че съдебната система може да се реформира сама, както често искат управляващите. Вие как мислите – чия е отговорността?
 - Истината е всъщност, че само съдии показват истинска воля за реформа и дори са готови да понасят сериозни лични и професионални удари за това. Няма хора в другите власти, които да правят нещо подобно. Напротив, другите власти активно пречат на съдиите-реформатори и ги преследват. Отговорността е на всички нас – да помагаме на съдиите-реформатори, да не позволяваме на политическите властници да им пречат и като граждани и избиратели да направим така, че и сред последните да се появят реформатори. 

 - Според изследване на „Алфа рисърч“ гражданите продължават да нямат доверие на съдебната система. Какви са причините и как би могло да се промени това?
 - Основна причина според мен е пропагандата на изпълнителната власт, която си измива със съда ръцете за своята несвършена работа по т. нар. знакови дела и въобще борбата с престъпността. Лесно е за политическите властници да правят това, защото те всеки ден присъстват в медиите. За съдиите не е лесно да ги поставят на мястото им, защото те трябва да стоят дистанцирани и да не се замесват в политическия живот.
Разбира се, проблеми в съдебната власт има много. Трудно е да се добереш до справедливост, било като жертва на престъпление, било като участник в гражданския обмен. Още по-трудно е да постигнеш развитие на правото в обществен интерес и аз, като стратегически правозащитен адвокат, най-добре знам това. Но проблемите в съдебната власт са според мен по-малко, отколкото в изпълнителната и законодателната власт. Средите на вземащите политически решения, чиновниците в администрацията и народните представители генерират повече безправие. Пак ще кажа, че съдийското съсловие излъчи борци за почтена власт, докато такива сред политическата класа и техните служители не виждаме. 

 - Какво мислите за процеса за радикален ислям, който тръгна в Пазарджик? Има ли реално основание той?
 - Мисля, че това е юридически неоснователно дело. Затова смятам, че то е политическо. Какви са политическите причини да се води такова дело, освен явната и относително постоянна активност на държавата да потиска религиозно различните, може да се спекулира. Доколкото съм в позиция да правя това, видимо е, че такава акция може да обслужва изборни цели – от една страна, да мобилизира националистически вот, от друга, като внушава страх на българските мюсюлмани, да ограничава свободния им избор на политическо представителство, да ги кара да не вярват на други, освен на съ-мюсюлмани.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: