Ървин Ялом: Искам да покажа как работят великите и престъпните умове

Ървин Ялом е професор по психиатрия в Станфордския университет, психотерапевт и писател. Неговите научни книги се използват като учебници по психотерапия в различни университети, а през 2000 г. получава наградата на Американската психиатрична асоциация заради изключителния си принос в областта на психиатрията и религията. Романите му „Когато Ницше плака“ и „Лекът на Шопенхауер“ се превръщат в международни бестселъри. Най-новата му книга – „Проблемът (на) Спиноза“, е преведена на повече от 20 езика и се радва на голям читателски интерес. У нас е подготвена от от ИК “Хермес”.

- Защо решихте да напишете роман за Спиноза?

- Личността на Спиноза винаги ме е интригувала. Той е живял самотно и в изолация, след като е бил изключен от еврейската общност, когато е бил само на 24 години. И все пак е написал творби, които са променили света. Той пръв говори за разделянето на църковната от светската власт и за установяване на демократично общество; той си позволява да критикува Библията и да поставя под съмнение общоприетото й тълкуване. Именно Спиноза е човекът, който подготвя почвата за възникването на естествените науки и проправя пътя на Просвещението.

- Това никак не е малко. Спиноза несъмнено е бил забележителна личност. Откъде обаче ви хрумна идеята за книгата?

- От години ми се иска да напиша роман за Спиноза, но за тази цел ми беше нужна история. Откъде да я вземеш, когато става дума за човек, чийто живот е бил предимно умозрителен, лишен от външни събития или семейни драми; човек, за чийто живот има много малко сведения. Така че мина много време, докато ми хрумна идеята за романа. Това се случи, когато посетих дома музей на Спиноза в Холандия и разбрах, че библиотеката му е била конфискувана от нацистите, които смятали, че тя ще им помогне да разрешат „Проблема Спиноза“.

- Какъв проблем биха могли да имат нацистите с философ, живял 300 години преди времето на нацизма?

- Ами, виждате ли, всички големи немски мислители: Гьоте, Шилер, Хегел, Лесинг, Ницше… всички те са благоговеели пред Спиноза. Пред един евреин! Това определено било проблем за нацистите и крайно озадачавало не само Розенберг, но и всички привърженици на идеологията на нацизма, основана на расова омраза.

- Затова ли въведохте втора сюжетна линия, която включва живота на Алфред Розенберг и зараждането на нацизма?

- Опитвах се да проумея защо нацистите толкова са презирали евреите, че са искали да ги изтребят до крак. Опитвах се да разбера какво е провокирало толкова много омраза и да открия някаква логика в това безсмислено унищожение.

- Струва ми се, че основният въпрос в тази книга е дали разумът може да надделее над злото. Така ли е?

- Точно така. Това е роман на идеите. Голяма част от творчеството на Спиноза е посветено на отхвърлянето на оковите на страстите. Цялото му съществуване е било подчинено на постулатите на разума. Самият Спиноза обаче е съзнавал, че доводите на разума не могат да се преборят със страстите, затова единственото решение е да трансформираме разума в страст: страстно да се стремим към логично разбиране на случващото се извън и вътре в нас. За мен, като психотерапевт, това означава да възпламеня у моите пациенти любопитство към самите тях, към импулсите, които ги движат. Когато хората не изпитват любопитство към самите себе си, това не вещае нищо добро.

- В книгата си говорите за две личности, променили историята: Спиноза и Розенберг. Какво ви провокира да преплетете съдбите на двама толкова различни във всяко отношение хора?

- Винаги ми е било интересно да разбера как работи човешкият ум, как се формира характерът и какво определя ...

Свързани новини: