Alfa Research: ГЕРБ – 21.4%, БСП – 16.1%, ДБГ – 6.4%, ДПС – 5%

Разочарованието от политиците и политиката, което съпровожда спада на доверието в ГЕРБ,  води до три основни последствия в електорален план:

• Намаляващо желание за участие в изборите  -  почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал на следващите парламентарен вот.
• Свиване на твърдите партийни симпатизанти и нарастваща несигурност на сегашните електорални предпочитания – едва една трета от избирателите са убедени, че ще гласуват за партията, която в момента избират.
• Фрагментиране на протестния вот между много на брой малки партии, част от които биха могли да прескочат 4%-та бариера, само при по-ниска избирателна активност.

Нома сочат данните от септемврийското национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч. За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове нараства конкуренцията на социалистите и „Движение България на гражданите”. В резултат, само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ. То се колебае около 950 000 души. Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели. Нейната подкрепа спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи. Към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не беше променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти. „Движение България на гражданите” и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева. Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Така, въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията, твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души.  Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация. ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган. Свиването на подкрепата за основните партии близо до техните твърди ядра освобождава електорални ниши, които подхранват роенето и въображението на  нови политически формации. Всяка от тях разчита на съществуващи латентни нагласи в българското общество, но поради разпада на редица партии, битката за избиратели се прехвърля вътре в рамките на самите ниши. Отделна партия или партии и в трите ниши имат шанс да прескочат 4%-та бариера при очертаващата се по-ниска избирателна активност, ако се позиционират като основен субект в тях. „Синият вот” - при представянето във формат „Синя коалиция“ през 2009г. близо 286 000 избиратели се идентифицират с т.нар. традиционна десница. В последствие тя губи част от потенциала си в посока ГЕРБ, „Движение България на гражданите“ или нерешилите. Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто. „Националистическо-патриотичният вот” постига около 400 000 гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие, прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования. Към днешна дата потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са Атака (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот. Специфична за България атрактивна ниша, която беше изпробвана и наложена като модел в редица местни, но и национални избори е тази на „корпоративния вот”. На последните парламентарни избори той достига до над 300 000 гласа.  Особеното при него е способността му да мобилизира и активира вота на местни или професионални общности, което може да бъде скрит коз в хода на кампанията. Регистрираният  в момента потенциал от около 150 000 гласа, е базата, на която ще стъпи. Електорално различимите партии, които се впускат  за гласовете в тази ниша  са  ЛИДЕР (0.9%), РЗС (0.7%), Либералният алианс на Марешки (0.4%). На фона на общото разочарование от партии, управление и политика, възможността за ситуативна, прагматична мобилизация на избирателите има големи  шансове да се превърне в ключов фактор за изхода от парламентарните избори. Обикновено подемът на големите партии и ръстът на избирателната активност потапят малките. Политическият развой в страната не очертава обаче нито вълна в подкрепа на управляващите, нито срещу тях. Усещането за електорална безизходица, намиращо израз в споделяната от мнозинството български граждани теза „правителството не работи добре, но не виждам негова алтернатива“ е благоприятна почва за конюнктурен и манипулируем вот, а резултатите от него – предпоставка за коалиционни комбинации, отклоняващи се от нормалната политическа логика.

Прочети цялата новина

Свързани новини: