Забриски пойнт, Death Valley и сенки от комунизма

10/09/12 21:07
(http://e-vestnik.bg/)

Забриски пойнт, Death Valley и сенки от комунизма

Продължение. Виж предишната част “През Лас Вегас към Мъртвата долина”

Туристи пъплят по сипеите на Мъртвата долина. Снимка: Иван Бакалов

От Лас Вегас до Забриски пойнт в Мъртвата долина се стига за 2 часа по едни безкрайни плата, заобиколени от сурови каменни хребети и стърчащи в далечината върхове. Пътят върви право напред през полупустинната местност, на места без нито едно завойче десетки мили. След широката магистрала от Вегас следва двупосоочен път, който за почти час път прави само няколко чупки. Но точно преди Мъртвата долина се изкачва с много завои по един хребет и оттам се спуска направо в марсианския пейзаж.

Тези пусти пейзажи с прав асфалтиран път сред пустинна местност са главозамайващи в Америка. Караш, караш и не срещаш никаква кола мили наред.
Постепенно пейзажът си променя цвета. Тъмните скални вериги изсветляват. Навлизаме в долината, заградена от скални планински вериги. Ниската й част е 86 метра под морското равнище. Отпред се простира Death Valley, с характерните жълто сиви сипеи.

Пътят към Мъртвата долина в Калифорния. Снимка: Иван Бакалов

Който е бил киноманиак в края на 70-те години, не може да не помни тези сипеи от „Забриски пойнт” на Антониони.
Сегашните драскачи на тема кино са изпразнили думата “култов” от съдържание. Всеки втори филм из вестниците е наречен “култов”. “Забриски пойнт” беше наистина култов по онова време. Първият филм на Антониони, появил се по българските екрани. Предишните му, не по-малко култови – “Фотоувеличение”, “Червената пустиня”, “Затъмнението” с Моника Вити и др., се гледаха само на закрити прожекции по кинокръжоци, кинофакултети и в Дома на киното за кинаджии с пропуск. Впрочем, “Червената пустиня” беше черно-бяло копие. Филм, който беше революция по отношение на работата с цвета в киното, у нас го гледаха черно-бял. Някакво крадено копие. Саркастично киноманите казваха “Гледахте ли “Черно-бялата пустиня”?