Подкрепата за ГЕРБ се пропуква, рейтингът на кабинета се срина до 18%

Есенният политически сезон започна със серия от пукнатини по доскоро монолитната фасада на ГЕРБ. Значими промени на обществените нагласи в поне пет основни за управляващото мнозинство направления регистрира септемврийското национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч". Според социолозите за първи път от мандата на правителството почти всеки втори гражданин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%. Също така за първи път тази есен недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието към него. На министър-председателя вярват 32 на сто спрямо 37%, които не се доверяват на думите и действията му. Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за  гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори, констатират още от "Алфа Рисърч". Социолозите отчитат още фрагментиране на протестния вот между много на брой малки партии, част от които биха могли да прескочат четири процентната бариера само при по-ниска избирателна активност. Партиите За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове пък нараства конкуренцията на социалистите и "Движение България на гражданите” на Меглена Кунева. В резултат на това само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ. То се колебае около 950 000 души. Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели като цяло. Подкрепата към социалистите спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи. Според "Алфа Рисърч" към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не е променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти. ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган. Формацията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите” бележи лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева. Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души.  Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация, обобщават от социологическата агенция. Според "Алфа Рисърч" при представянето във формат "Синя коалиция“ през 2009 г. близо 286 000 избиратели се идентифицират с т.нар. традиционна десница. Впоследствие тя губи част от потенциала си в посока ГЕРБ, "Движение България на гражданите“ или неориентираните за кого ще дадат своя глас. Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто. Социолозите отчитат, че националистическо-патриотичният вот постига 400 000 гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования. Според изследването през септември потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са "Атака" (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот, обясняват от "Алфа Рисърч". Корпоративният вот Специфична за България атрактивна ниша, която беше изпробвана и наложена като модел в редица местни, но и национални избори, е тази на т.нар. "корпоративен вот”. На последните парламентарни избори той достига над 300 000 гласа. Особеното при него е способността му да мобилизира и активира вота на местни или професионални общности, което може да бъде скрит коз в хода на кампанията. Регистрираният в момента потенциал от около 50 000 гласа е базата, на която ще стъпи. Електорално различимите партии, които се впускат  за гласовете в тази ниша, са ЛИДЕР (0.9%), РЗС (0.7%), Либералният алианс на Марешки (0.4%). Оценки за кабинета, министрите и бизнес средата Доверието към правителството търпи сериозна криза. Септемврийското проучване регистрира както спад в твърдите му привърженици (от 22% на 18%), така и рязко покачване на недоволството от водената политика. Алфа Рисърч не е регистрирала  до този момент. 12% ръст в негативните нагласи към настоящия кабинет само за едно тримесечие. Над 70% са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката. Спад има в личния рейтинг на почти всички министри. Изключение прави инфраструктурната политика и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи феноменален ръст в рейтинга си. От началото на годината Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс  в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива. Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно най-високо е неодобрението към  министрите, чиито ресори засягат пряко преобладаващата част от българските граждани – Симеон Дянков (спад 14%), Десислава Атанасова (спад 10%), Цветан Цветанов (спад 7%), Тотю Младенов (спад 5%). За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна. Респективно Симеон Дянков и Тотю Младенов са министрите, които събират най-много слаби оценки. Десислава Атанасова и здравната политика е следващата "двойка”, при която е налице висока степен на съвпадение между негативна оценка за водената политика и недоверие към ресорния министър. Икономическата, селскостопанската и образователната политика са следващите три, от които българските граждани са най-недоволни. Министрите Мирослав Найденов, Делян Добрев и Сергей Игнатов успяват обаче да запазят по-добри лични позиции в обществените нагласи в сравнение с оценката за техните сектори и водените политики. От изследването на "Алфа Рисърч" става явно, че гражданите оценяват личните и партийните политически позиции на Цветан Цветанов, а не професионалните. Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нарастват до 67%.

Прочети цялата новина

Свързани новини: