Тя е майка, като мен, като повечето от нас. Грижи се и възприема детето си, както ние гледаме на нашите. Ние мислехме, че синът й е различен. Тя казва, че не е. Той е роден със синдрома на Даун. Милена има късна първа бременност и прави биохимичен скриниг (БХС) заради наследствено сърдечно заболяване в рода. Резултатите от изследването са добри и не се налага амниоцентеза (вземане на околоплодна течност през корема на майката). Въпреки това тя прави допълнителни ехографски изследвания на 4Д, единият от които извършен от професор. Резултатите отново са добри. Идва денят на раждането. То се провежда със секцио, упойката е местна и майката е в съзнание. Вместо да чуе обаче плача на бебето и поздравите на лекарите, чува шушукане и думичката „Даун“... това е. Първото нещо, което с...