Искате растеж? Пробвайте с девалвация

Ето една неудобна тайна, която Международният валутен фонд (МВФ) би предпочел да не изплува на годишната среща в Токио тази седмица – валутната девалвация действа. Това твърди икономистът Сурджит Бала, чието задълбочено проучване на зависимостта между реалните обменни курсове и общото икономическо представяне разкрива, че страните по правило се радват на по-висок среден растеж, когато паричните им единици са подценени, отколкото когато се търгуват при справедлива стойност или са надценени. Заключението на Бала не се връзва с принципите за свободния пазар, залегнали във Вашингтонския консенсус, традиционно популяризирани от МВФ и финансовото министерство на САЩ.
Години наред те разпространяваха ортодоксалния възглед, че оптималният вариант за страните е да оставят валутите си с плаващ курс, така че да достигнат т. нар. справедлива стойност. Обяснението бе, че пазарните сили имат дисциплиниращ ефект, който насърчава местните компании да се конкурират при собствени условия, а правителствата да изграждат институции по западен тертип, които засилват инвеститорското доверие. Точно за това говореше МВФ в доклада си World Economic Outlook от вторник, където посочва, че Китай, Тайланд и Малайзия имат подценени валути, предупреждава за опасностите от натрупването на чуждестранни резерви и заявява, че за националните интереси ще е по-добре тези държави да следват политики, които понижават глобалните спестявания и дисбаланси в разходите.
За много от финансовите министри - участници в срещите в Токио, обаче може би ще бъде трудно да вържат това послание с откритията на Бала за валутните девалвации. „Тази политика е в състояние еднолично да промени съдбата на дадена държава, повече, отколкото 10-те политики, съставляващи Вашингтонския консенсус“, пише той. В ера, в която програмата за количественото улеснение на Федералния резерв създава страхове от реципрочни девалвации по цял свят в опит да се запази износът конкурентен, подобни изявления могат допълнително да подхранят изкушението от интервенции, отслабващи суверенните валути. Това е проблем, тъй като е математически невъзможно всички страни да направят това едновременно, дори да обслужва собствените им интереси. Подценяването на една валута означава надценяване на друга – игра на скачени съдове, която може да създаде негативен самозахранващ се механизъм, в който безогледните политики не носят предимство на никого, а международната търговия остава парализирана. Парадоксът е, че тактика, която носи индивидуална полза, е крайно разрушителна при масово приложение.
Преди изследването на Бала преобладаващата част от икономическите анализи заключаваха, че умишленото валутно подценяване няма почти никакъв положителен ефект върху икономическите резултати в дългосрочен план, макар че много правителства изглеждат решени на подобен курс. Парадоксално, докладите често подкрепяха възгледа, че надценяването на валутата вреди на растежа, но не предлагаха особени доказателства, че изводът е валиден и за подценяването. Бала твърди, че предишните изследвания са изчислявали неточно основните равновесни валутни курсове и по тази причина не са хванали случаите на реално подценяване, които са дали директен тласък на растежа. Използваният от Бала метод за оценка, който прави корекции спрямо други фактори, като производителност, очертава много по-постоянна връзка между двете променливи.
Бала обаче не оправдава девалвацията, макар да демонстрира потенциалната отплата за отделните страни и обяснява как девалвацията създава позитивен кръг, в който по-ниските разходи в долари привличат инвестиции, които на свой ред стимулират растеж и още повече вложения. Той казва, че политиката е довела света до огромно несъответствие на валутните курсове (по негови оценки китайският юан е с 45% под реалната си стойност), което носи риск от тежки политически и икономически катаклизми. Страните, спечелили от подценена парична единица, особено Китай, сега трябва да оставят валутите си да се покачат, а доларът да падне, казва Бала. Добрата новина според него е, че след началото на кризата от 2008 г. страните са прозрели степента на създадените от тях изкривявания и факта, че сега последните трябва да бъдат решени.
         

По в.„Уолстрийт джърнъл“

Прочети цялата новина

Свързани новини: