Ромни напада Обама за външната политика, но не казва нищо конкретно

Ройтерс

Републиканският кандидат за президент Мит Ромни засили кампанията си за представяне на президента Барак Обама като слаб “разпоредник” със силата на САЩ, но почти не предложи конкретни насоки какво по-различно би направил за решаване на световните кризи.

Придържайки се към доктрината “мир чрез сила” на републиканската икона - президента Роналд Рейгън, Ромни направи най-обширното си изказване за външната политика от началото на кампанията, въпреки че се съсредоточи почти изцяло върху мюсюлманския свят.

Ромни почти не спомена Русия, която само преди няколко месеца описа като най-големия геополитически враг на САЩ, или Китай, който заплашва да изобличи като валутен манипулатор, ако бъде избран на поста. Той не каза нищо или почти нищо за Латинска Америка, Северна Корея и нестабилния, разполагащ с ядрени оръжия Пакистан.

Но придържайки се до голяма степен към общите приказки, той даде признаци, че възнамерява през последните четири седмици от кампанията и оставащите два телевизионни диспута да води битка с Обама по широките въпроси на лидерството, а не по заплетените подробности на политиката за национална сигурност.

В Близкия изток Ромни обеща да затегне гайките на ядрената програма на Иран, да засили военноморското присъствие на САЩ в региона, да построи още кораби и да назначи служител, който да контролира американските усилия за предоставяне на помощ, така че да бъдат защитавани ценностите и интересите на САЩ.

Той обвини Обама, че стои безучастно, докато гражданската война в Сирия се разраства, и обеща да работи с партньорите и съюзниците на САЩ, за да помогне за въоръжаването на елементи от сирийската опозиция, “които споделят нашите ценности”.

Но не даде конкретни подробности за това как политиката му би се различавала от тази на правителството на Обама, която се изразява в ограничаване на американската помощ до невоенна подкрепа, докато снабдяването с оръжия става чрез страни от Персийския залив като Катар.

Ромни обеща да затвърди ангажимента на САЩ към съюзника им Израел, като обяви, че Обама е позволил да се промъкнат опасни напрежения.

Но той каза също, че ако стане президент, правителството му би се стремило към осъществяването на целта за “демократична, процъфтяваща палестинска държава, живееща в мир и сигурност редом до еврейската държава Израел”. Обама и неговите предшественици също се опитаха да постигнат тази цел, но не успяха.

И отново не каза нищо конкретно за това как би върнал двете страни на масата за преговори.

Във видеообръщение, което се появи миналия месец, Ромни заяви, че не вярва палестинците да искат мир и че “просто няма начин” да се излезе от десетилетната безизходица.

Укрепване на американските позиции

Речта на Ромни във Военния институт във Вирджиния - военен колеж в Лексингтън, Вирджиния, - явно целеше да покаже, че той е готов да укрепи позициите на Америка, която се изправя пред нови глобални предизвикателства.

Според преобладаващото мнение Ромни спечели първия кандидатпрезидентски диспут миналата сряда в Денвър, а силното му представяне спря падането на подкрепата му в социологическите проучвания и изглежда му дава нова увереност.

Ромни посочи смъртоносното нападение срещу консулството на САЩ в либийския град Бенгази миналия месец, при което бяха убити американският посланик и още трима американци, и вълната от антиамерикански протести в региона като доказателство, че подходът на Обама към бурните процеси след “Арабската пролет” се проваля.

“Знамето ни е изгаряно. Много от нашите граждани са заплашвани и изкарвани от домовете им в чужбина от озлобени тълпи, крещящи “Смърт на Америка”. Тези тълпи издигнаха черното знаме на ислямския екстремизъм над американски посолства на годишнината от нападенията на 11 септември”, каза той.

Но въпреки че се разрови в това, което нарече провала на лидерството на Обама, Ромни не направи почти нищо, за да покаже по какво би се различавала неговата реакция.

Ромни повтори, че ако стане ...

Свързани новини: