Обещанията за реформи в Гърция на изпитание

Ройтерс

С подновяването на приватизационната програма на Гърция този месец, с близо шестмесечно закъснение, под въпрос са не само милиардите евро, които страната трябва да събере от приватизация, но и достоверността на нейния ангажимент към реформи, изисквани от кредиторите.

Гръцките политици са под огромен натиск у дома да устоят на призивите от чужбина за продажба на държавните активи евтино и бързо, за да съберат пари в брой за изплащане на дълговете.

Най-голямото предизвикателство обаче ще бъде усилието приватизацията да бъде използвана като инструмент за изкореняване на корупционните бизнес практики и за връщане на доверието на чуждестранните инвеститори към Гърция.

Създаденият преди 15 месеца Фонд за развитие на държавните активи има за цел да трансформира десетки държавни компании по такъв начин, че да увеличи стойността им преди да ги отдаде на концесия или да ги продаде на серия търгове.

Първите големи сделки - компанията за залагания ОПАП, държавната газова компания ДЕПА и няколко значими недвижими обекти, могат да бъдат осъществени най-рано през първите четири месеца на 2013 г., което ще върне Фонда в график, след като вече бе пропусната целта от три милиарда евро тази година. Сега очакванията са за приходи от само 300 милиона през 2012 г.

Мнозина се надяват, че приватизацията ще помогне за разчупване на цикъла на икономии и рецесия в Гърция, където икономическото производство е паднало с почти една четвърт от 2008 г., а безработицата доближава 25 процента.

Гърция - най-задлъжнялата страна в еврозоната по показатели на БВП, многократно пропуска целите, договорени в спасителното споразумение с ЕС и МВФ, и рискува да бъде извадена от зоната на единната европейска валута.

Ако бъде реализирана успешно, казват икономисти, приватизацията ще може да добавя годишно 3,5 процента в БВП от 2013 г., което ще бъде достатъчно, за да върне Гърция към растеж и да създаде 150 000 работни места в дългосрочен план.

Високопоставен представител на фонда каза, че забавянето се дължи най-вече на необходимостта компаниите да бъдат подготвени за продажба. “Тъй като интересът към Гърция намалява, не може да се пристъпи към търгове, ако активите не са 100 процента чисти и атрактивни”, заяви служителят, пожелал да остане анонимен. “Ние навлизаме във всички компании много дълбоко, за да изтъкнем всички важни предимства и да ги предложим на пазара”, каза той.

За да се създаде по-голяма прозрачност и да се привлекат чуждестранни инвеститори, фондът бе създаден през юли 2011 г. като независима агенция с официален език английски. Неговата основна задача е да събере 19 млрд. евро до 2015 г., но по-важно е как ще оценят международните пазари изпълнението на критериите на спасителната програма на Гърция на стойност 173 милиарда евро. “От критична важност е да изпратим сигнал за промяна”, заяви високопоставеният представител на фонда.

Приватизационният фонд имаше нестабилен старт с двата тура парламентарни избори през май и юни, които блокираха дейността му за повече от пет месеца. Първият му ръководител Костас Митропулос подаде оставка след по-малко от година на поста, като се мотивира с липсата на политическа воля. “Новоизбраното правителство не предостави …необходимата подкрепа”, написа той през юли в писмото, с което подаде оставка. “Точно обратното, индиректно, но систематично, правителството действаше с цел подкопаване на правомощията и доверието към фонда”.

Високопоставен гръцки представител, пожелал да остане анонимен, заяви, че сегашната цел за приходите от приватизация, която бе намалена от първоначалните 50 млрд. евро, също е нереалистична, тъй като “доверието към Гърция е ниско”. Инвеститорите проявяват повече интерес към високодоходни държавни книжа, отколкото да наливат пари в 30-годишни инфраструктурни проекти с неясен резултат, каза официалният представител, като се позова на разговори с мениджъри на голям американски фонд.

Все пак има сигнали, че бизнес практиките се променят към добро в една ...

Свързани новини: