"Разбираме приоритетите...приемаме... но ако можеше да се отпуснат още...

След като вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е представил на заседанието на Министерския съвет в сряда основните параметри на проектобюджета за следващата година, неколцина от министрите вземат думата и започват да се изказват по представения проект. От време на време се намесва и премиерът Бойко Борисов. Ето какво казват министрите според стенограмата от заседанието на правителството (с малки съкращения): Лиляна Павлова (министър на регионалното развитие и благоустройството): (...) Разбирам, че запазваме параметрите на бюджета, но въпреки това трябва да отбележа три важни компонента. Безспорно всички средства, които ние поискахме за съфинансиране по европейските ни програми и за пътища, за регионално развитие и за трансгранично сътрудничество са изпълнени на сто процента, за което благодаря на Министерството на финансите. (...) Първо, като инвестиционни дейности на министерството – чисто капиталови разходи извън европейско финансиране нямаме възможност да финансираме проекти, свързани с ВиК инфраструктура, свлачища, превенция на абразия, ерозия на морски брегове, включително и за кадастъра, което е много важно, тъй като територията на страната е покрита с изключително малък процент кадастрална карта. Нещо, което е важно за реализация не само на инфраструктурните проекти, но и като цяло за развитие на държавата. Тази година няма да можем да инвестираме отново, а това ще е вече четвърта година, в която нямаме инвестиции за развитието на кадастъра. Другата тема, която е важна – средствата за зимно поддържане са същите като миналата година, а от тази година ние имаме 80 км нова магистрала и тя изисква сериозни средства за почистване, още повече като имаме предвид много важните мрежи за птиците, които да не прелитат на магистралата, дълги 18 километра, високи 4 метра, те ще задържат снега и снегопочистването ще трябва да бъде много по-сериозно, с повече химикали. Но извън това имаме над 100 километра нови пътища към републиканската мрежа, които трябва да бъдат почистени. Със запазване размера на бюджета за снегопочистване може да имаме риск догодина да не можем да разплатим всички средства, ако имаме тежка зима и аналогична на тази, която мина. Третият голям проблем който имаме, това са така наречените държавни инвестиционни заеми. Бойко Борисов: Колеги, аз много добре ги знам тези проблеми. (...) Лиляна Павлова: Нека и колегите да знаят, това са публични заседания. Трябва да кажем, че имаме невъзможност да стартираме държавни инвестиционни заеми за изграждане на 4 нови язовира, за брегоукрепването на три големи общини, както и за изграждането на пътища, финансирани по линия на Световна банка и на Европейска инвестиционна банка. Тъй като тези споразумения с тези банки изтичат догодина, ако ние не усвоим средствата, няма да можем да инвестираме в пътища, което, разбира се, може да бъде прието като политическо решение, но апелирам поне да довършим започнатите и разкопани пътища. Благодаря за вниманието. Десислава Атанасова (министър на здравеопазването): Уважаеми господин премиер, колеги, подкрепяме рамката на бюджета, но докато в Министерство на регионалното развитие и благоустройството има все пак увеличаване на разходите с 300 хиляди лева, в Министерство на здравеопазването, за съжаление, има намаление със 100 милиона лева в сравнение с миналата година и тези средства са прехвърлени в касата. Бойко Борисов: Значи, точната дума – те не са намалени на здравеопазването, защото дали в Министерство на здравеопазването или в Здравната каса, при едно подобно изказване утре ще прочетете, че сме намалили със сто милиона парите за здравеопазването! Просто те са в Здравната каса, където също се харчат само за здраве. Десислава Атанасова: Допълвам, че това е вследствие решението на Конституционния съд. Бойко Борисов: Плюс още 90 милиона за Здравната каса. Десислава Атанасова: Да, безспорно, нямало е такъв бюджет за здравеопазването последните пет години. Но искам да отбележа, че в Министерство на здравеопазването средствата за разходи са недостатъчни за изпълнение на дейностите, отговорност на Министерство на здравеопазването. Бойко Борисов: Колеги, 300 милиона стоят за апаратура в регионалното министерство и при теб. Преди една седмица събрах всички кметове и им се карах в Гранитна зала – от всички цветове кметовете, за съжаление и нашите кметове, защото една година се мотаят и не си правят поръчките и губим време, те губят, но повтарям дали са кметовете, или си ти, или някой друг, в случая няма никакво значение. 300 милиона, горе-долу по 150 милиона лева в регионално и здравното министерство, чакат да бъдат усвоени само за апаратура. Плюс рекордно количество пари последните пет години за здравеопазване. (...) Десислава Атанасова: Бих искала да споделя, че 150-те милиона, на които Министерство на здравеопазването е бенефициент, вече са стартирали всички проекти. Във Варна стартирахме, през тази седмица стартираме в Плевен, Русе, Велико Търново. Следващата седмица стартират в Бургас. (...) Бих искала да кажа, че са недостатъчни средствата, предвидени за лечението на деца. Фонда за лечение на деца знаете че тази година падна лимитът от 180 хиляди лева с решение на Министерски съвет. За изпълнението на целите, които сме заложили за следващата година, са необходими 6 млн. лв. за финансиране на дейностите за фонда за лечение за деца. Това е извън капиталови разходи, извън разходите за инвестиции. Надявам се, че всички колеги ще ме подкрепят, защото въпреки че полагаме огромни усилия специалисти от цял свят да пристигат тук, в България и така да бъде много по-евтино за държавата и да плащаме само техните хонорари, има дейности, за които все още България няма достатъчно техника, няма достатъчно медицински специалисти, които да ги извършват и се налага да изпращаме деца за лечение в чужбина. (...) Симеон Дянков: За децата съзнаваме темата, трябваше обаче да кажеш колко пари сме дали за този фонд и за други такива фондове, които въобще не ги е имало в миналото в предишни правителства, а ние ги създадохме и дадохме пари за това. Казах ви в моето изказване, че има един малък резерв, който е за евентуалното финансиране на референдума. Така че, може би като бивш депутат, ще е добре и ти от твоя гледна точка да лобираш в парламента това евентуално да стане с пропорционалната държавна субсидия, която се дава на партиите, и тогава ще имаме малко повече възможности за децата. (...) Николай Младенов (министър на външните работи): Това ни е четвъртият бюджет, той не се е подобрил особено от предходните години, но в крайна сметка това е положението, в което живеем. Аз искам да отбележа три неща, които според мен са много важни. Първо, ние всички трябва да си даваме сметка, че през следващата година регионът ни ще бъде в изключително трудно финансово и икономическо положение, което може да има непредвидими последствия за българската икономика. Това се дължи както на тежкото положение в Гърция, на все повече разрастващата се икономическа криза в Румъния и ситуацията в Сърбия, Македония далеч не е на последно място. Така че, когато говорим за разходите си догодина, трябва да имаме предвид, че трябва да бъдем изключително консервативни в оценките си, за да може да имаме евентуален марж, ако не дай си Боже, се случи нещо. Второто е, че в този бюджет имаме много добър баланс и се надявам всички да го обясним на нашите съграждани, колко пари всъщност този бюджет привлича допълнително, за което никой не говори. 400-те милиона към европейското финансиране по груби сметки, които сега се опитвам да направя, ние докарваме над два милиарда за проекти в България. Тоест 400-те милиона означават два милиарда и половина. Това е доста сериозен ангажимент, имайки предвид, че този приоритет в бюджета реално не само инвестира в инфраструктура, а и създава работни места и подпомага за презареждането на икономиката. Третият момент е свързан със социалната страна на бюджета. Помислете кое правителство през последните години, намирайки се в икономическа ситуация, в каквато ние се намираме, е позволило толкова сериозно увеличаване на социалните разходи. И увеличаване, което е необходимо на българското население, хората го очакват. (...) Аз имам един конкретен такъв казус, който догодина ние ще решим. Въпреки всички трудности, ще изплатим на германската държава над 7 млн. евро, защото от 1990 г. до преди две-три години българската държава в Берлин не си е плащала данъците. Как искаме от нашите европейски партньори в Европейския съюз да ни подкрепят за Шенген, за едно, за второ, след като ние се държим по този начин към тях. Това са проблеми, трупани години, трудно могат да бъдат из чистени за една година, трудно може да бъдат изчистени за четири години, но постепенно те се изчистват. За първи път тази година в Министерство на външните работи ние имаме възможност сега в края на годината да инвестираме 14 млн. лв. реално в подобряване на базата на нашите посолства по света, подобряване на начина, по който хората работят, включително тук в министерството, защото сме затрупани от години, десетилетия наред хвърлени върху главата на българската държава да управлява безкрайно неефективни имоти, които ни водят разходи по цял свят. (...) Вежди Рашидов (министър на културата): Министерство на културата може би е единственото ведомство, което вече трета година не е искало от правителството допълнителни средства. Независимо от това, успешно се осъществява реформа в сценичните изкуства. Видими са успехите във филмовото изкуство, развитието на музейното дело, опазването на културното наследство. Успешно се усвояват средства по европейските програми като от началото на мандата до края на тази година ще бъдат завършени 22 обекта – и театри, опери, училища, музеи, археологически и архитектурни комплекси. Аз разбирам министъра на финансите, че трябва да се намери баланс между потребности и реалните финансови възможности. Бойко Борисов: Аз мисля, че благодари Министерство на културата – с 18 милиона повече пари тази година даваме за култура, в условията на най-тежка година Вежди Рашидов: Така е, господин премиер, но нека да уточним. Аз ви поздравих и Вас, и господин Дянков, това не се е случвало отдавна, че тези пари са дадени за култура, но нека да уточним това, което чета. Защо го чета? Тези пари са дадени на общините и на регионалните центрове, читалища, библиотеки и музеи. В случая говоря за бюджета на Министерство на културата, тъй като, откровено казано, наистина ние имаме вече втора година успешно работеща реформа и трета година е когато не би било честно, ако не вдигнем стандартите на българските театри, тъй като стандартите също формират заплатите. Разбира се, няма какво да крием, киното има движение – и то много добро, в положителна посока. Ние всички разбираме, че не можем да изпълним Закона за киното поради една ясна позиция на правителството, защото основният закон е Законът за бюджета, всички останали закони са второстепенни. Но поне на киното трябва да дадем още малко възможности в процентно отношение, да може да продължи създаването на съвременни български филми. (...) Бойко Борисов: Продължаваме да наливаме пари в културата, в археологията, в историческите паметници, в музеите, в разкопки. Не забравяйте, че само по магистралите до този момент сме дали сигурно над 5 милиона, които също отиват за работна заплата на всички археолози, които работят там. Диана Ковачева: Да кажа и за болежката на Министерство на правосъдието. Първо, благодаря на екипа на министър Дянков за това, че все пак на нас ни дадоха увеличение тази година с 20 милиона, десет от които са реални, а останалите 10 и 800 са за пенсии във връзка с пенсионната реформа. Благодаря за това, че ни давате 10 милиона. Бих искала да обърна внимание, че тази година Министерство на правосъдието ще завърши годината с размер на задълженията си към доставчици в размер на близо 15 милиона. Това са пари, които от години преминават, но са притеснителни от гледна точка на големия размер, с който ще завършим годината. Също така за другата година ще имаме проблем по програма охрана на съдебната власт с близо 8 милиона и също така 5 и 300 хиляди, които са необходими за Търговския регистър във връзка с нови функционалности, които би следвало да бъдат въведени и 15 милиона са необходими за финансово обезпечаване на дейностите по изпълнение на наказанията. Казвам го като бележка с оглед на това, че на практика необходимите ни средства са в размер на 33 750 хиляди. Бойко Борисов: Така е госпожо, но най-приоритетен приоритет от всичко останало е сградата на Софийския съд. (...) Ние финансирането осигурихме, направихме ви търговете, започнахме строителството, времето и сроковете се спазват. Както и сградата на "Цар Борис”. Това са двете неща, по които ти гарантирам пари. По всичко останало правете икономии, правете реформи. Земеделието какво иска? Светлана Боянова (зам.-министър на земеделието): Доста трудно ще ми бъде след всички изказвания, защото разбираме всички приоритети и ги подкрепяме. Но все пак бих искала в тази връзка да повдигна една тема, за която имам мандат. Това са доходите на животновъдите. Тоест, моето изказване ще бъде по две теми и то е свързано с това, че парите, предвидени за национални доплащания, държавни помощи и специфична подкрепа, тук средствата спрямо миналата година са намалени със 100 милиона. Ние разбираме причините, знаем защо са намалени и все пак обръщам внимание на две неща. Първото е средства за национални доплащания за животновъдите. Тук смятаме, че са необходими още 30 милиона лева, защото това е трайната политика, която водим през последните години, всъщност благодарение на Вашата подкрепа, министър Дянков. Вие винаги сте споделял, че животновъдството като сектор трябва да бъде подкрепяно и това е нашата амбиция да продължим трайно да го подкрепяме. Защо точно 30 милиона? Защото това е максималният размер на подпомагането, което може да бъде осигурено, така че да се задържат повечето животновъди от миналата година. Другото, което нямаше да го искаме, ако не се налагаше, това са едни допълнителни 50 милиона лева, но те са свързани с неблагоприятни климатични условия тази година, извънредно, за всички сектори, между другото. Тук се включват зърнени култури, зеленчукови култури, пасища и т. н. Имахме както измръзвания на рапицата, така и наводнения, така и суша при зърнените култури и средствата, които са необходими, са в размер на 50 милиона. Считам, че това са извънредни обстоятелства, които ние нямаше как да предвидим. (...) Симеон Дянков: (...) Всъщност, в земеделието парите от държавния бюджет и средствата от европейските програми се увеличават с малко над 200 милиона лева и съответно за някои от дейностите, особено за пшеница и т. н., на декар ние намаляваме държавната субсидия, защото такава е била последователната политика. Тя е като заместваща и като идват европейските средства, съответно държавната помощ се намалява пропорционално. (...) Относно 50-те милиона за извънредни ситуации ...Краткосрочно може правителството да помага, където може, но дългосрочно не е работа на държавата, особено на държавния бюджет, понеже има извънредна ситуация примерно при рапицата и в еди какви си култури, ние да заделяме пари, защото ние не сме застрахователно дружество. ... След тези коментари проектобюджетът за следващата година е приет от министрите.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: