Четирима здравни министри на прокурор за нарушения при лечение на бъбречно болните

Констатирани нарушения в здравното министерство при осигуряване на лечението на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност чрез очистване на кръвта им в хемодиализни центрове са дадени на главния прокурор, съобщиха от Сметната палата в петък. Одитната институция е проверила работата на ведомството в периода 1 януари 2009 г. - 30 юни 2011 г. и е открила данни за извършени престъпления при лечението на бъбречно болните. В това време Министерството на здравеопазването е управлявано от четирима души -  Евгений Желев (24 април 2008 г.-27 юли 2009 г.), Божидар Нанев (до 21 април 2010 г.), Анна-Мария Борисова (до 29 септември 2010 г.) и Стефан Константинов (6 октомври 2010 г.-21 март 2012 г.). Какви точно са нарушенията, за които е сезирана прокуратурата, не се съобщава, тъй като Сметната палата няма да право да стори това до приключване на разследването. Одитният доклад без таза част от проверката е изпратен на министъра на здравеопазването, на управителя на Националната здравно-осигурителна каса, а също и на парламентарната здравна комисия. Извън нарушенията,     които ще се разследват, Сметната палата е установила, че диализното лечение у нас не е достатъчно финансирано у нас и нарастващият брой на болните, нуждаещи се от пречистване на кръвта, се обслужват от все по-малко медицински служители.  Лицата на хемодиализа са се увеличили от 2 778 през 2009 г. на 3 129 души през 2011 г. или с 13 на сто, а процедурите са нараснали с 14 на сто. В същото време лечението е извършвано от медицински персонал, чийто брой намалява поради непривлекателността на този вид медицинска дейност и недоброто заплащане. Само в две от проверените шест лечебни заведения диализните центрове могат да предложат качествено лечение. В останалите се работи на дву- или трисменен режим на работа,има достатъчно диализни апарати, на повечето не отговорят на изискваните стандарти, пише в доклада. Според него, пациентите на държавните болници са по-привилегировани в сравнение с лекуващите се в общинските болници, където апаратурата е по-стара. Средната стойност за извършена диализна процедура, определена през 2005 г., не е променяна до края на 2011 г., въпреки отчетената инфлация, което създава риск от недостиг на средства за финансиране на диализната дейност, се посочва още в одита. За проверения период на лечебните заведения е превеждана обща субсидия за всички извършени дейности, а не конкретно за всяка дейност, в т. ч. за диализната. В здравното ведомство липсва информация, с която да се обоснове средната стойност за извършена диализна процедура. Това създава възможност за прилагане на различен подход при отчитане на фактически извършените разходи от лечебните заведения, посочват от Сметната палата. Одитната институция препоръчва на здравния министър да следи за по-ефективното изразходване на средствата за диализа и да направи преглед на наличната паратура за обновяването й. Националният консултант по хемодиализа пък трябва да направи анализ за качеството на лечението на бъбречно болните. Сметната палата съветва още управителят на Националната здравно-осигурителна каса да регламентира механизъм за изчисление на средната стойност за извършена диализна процедура, като се определят разходите, които се включват в нея.

Прочети цялата новина

Свързани новини: