За консервите, курортите и спомените за СИВ

През 2011 година Русия се нареди сред тримата най-големи чуждестранни инвеститора на българския пазар. Обемът на руските капиталовложения през последните 10 години наближи 1,5 милиарда долара.
Но, въпреки че взаимните отношения между страните ни понякога напомнят опъната тетива, българският бизнес, а и обикновените граждани, винаги се надяват на „богатите руснаци”. Какво струва примерът само на компания ЛУКОЙЛ, вложила в НПЗ „Бургас” 1,4 милиарда долара и планираща да вложи още повече в нови обекти там. Руският концерн „Мечел” притежава 100% акции на ТЕЦ „Русе”. Има прогрес в реализирането на мащабния проект за изграждане на санаторния комплекс „Камчия” край Варна с пари на правителството на Москва. С една дума, не е за учудване, че българите привличат руски капитали там, където днес не им стигат пари – в селското стопанство, балнеоложката сфера и медицинския туризъм. Участниците в състоялия се в Москва Руско-български инвестиционен форум агитираха руснаците да влагат пари в посочените сфери. Мероприятието бе открито от вицепрезидента на Търговско-промишлената палата на Руската Федерация Георги Петров:

- Въпреки турбулентните явления, нашето сътрудничество се развива динамично. Стокооборотът миналата година надхвърли 6 милиарда долара. Тази година се очаква растеж от 10%. Големите държавни корпорации правят инвестиции, а на равнище частен бизнес се образува ниша, която е важно да се запълни, преди всичко от интерес на българската страна. Ние сме готови да помогнем и ето че предоставихме Търговско-промишлената палата в ролята на площадка за обсъждане на инвестиционния климат в България.

А този инвестиционен климат не отстъпва на природния, уверяваха събралите се посланикът на България в Русия Бойко Коцев, директорът на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов, главата на «BulgarConserv07» Йордан Вятров, представители на Селскостопанския инвестиционен фонд и българския туристически бизнес. Какви ли са аргументите? Макроикономическа стабилност, едва ли не най-низките данъци в Европейския съюз, „смешни” цени за селскостопански земи в свободна продажба, бързо (в течение на 5 години) връщане на капиталовложенията, евтина (в консервната промишленост) работна ръка: средна заплата някъде 250 евро месечно. Но работата в отрасъла някак не потръгва. Подробности съобщи на форума в Москва Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци:

Прочети цялата новина

Свързани новини: