Музика с думи от Васил Пармаков

К'во нещо са парите обаче...... Виждал съм едни и същи хора в различни състояния. Такова - на охолство и друго - на пълно безпаричие. В единия случай те стават самоуверени, започват да гледат като бикове, дори и гласът им надебелява,а стойката им става изпъчена и пълна с достойнство. Дават мъдри съвети на другите хора - и дори в думите им се долавя някакво презрение към по-бедничкия събрат. Щом ги видите без кинти обаче - започват да писукат с тънки гласчета, да гледат жално и стреснато - а по лицата им преминават нервни тикове. И ето как изведнаж баровеца се превърнал в заю-баю.......

* * *
3.00 посред нощ е. Всички дребнобуржуазки у нас отдавна спят. Но тези в западна Европа, САЩ и Канада не спат. Те неуморно дребнобуржуавстват.
 
* * *
Човек трябва да проявява разбиране към изперкалите хора, с които е обграден. А в съвременния свят те всички са изперкали. Един нормален за цяр няма. Няма, няма, няманяманяманяманяманяманяманя
ма...
 
* * *
Когато моя приятел Ценко Минкин (когото срещнах снощи в Хамбара ) една вечер се почерпил солидно - той отишъл в къщата-музей на Яворов. Позвънил на вратата и казал на сънената уредничка на музея.-Здравейте. Прибирам се в своя скръбен дом...... Жената припаднала.....
 
* * *
Работата крепи човека. Музикантът не свири ли поне 2-3 пъти седмично някъде - деградира и отива на кино. Това е положението. Натам сме тръгнали.

Прочети цялата новина

Свързани новини: