Звезда или бедствие е турският външен министър Ахмет Давутоглу?

в. Хюриет

Интересен дебат има в Турция в момента за външния министър Ахмет Давутоглу.

Според свързания с опозицията печат Турция никога не е имала по-лош външен министър. За това се говори не само в средите на опозицията. Дори сред членовете на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и сред проправителствените медии се увеличават критиките към Давутоглу. Част от безпокойството на управляващата партия идва не само от проблемите на сегашната външна политика, но и от влиянието на Давутоглу върху премиера. Много членове на ПСР ревнуват заради доверието, което министър-председателят има към Давутоглу.

В началото той бе одобряван от мнозина, но бързо настъпи промяна. Когато Арабската пролет започна да се превръща в зима, а ветровете в региона предизвикаха буря, мненията за Давутоглу започнаха да се променят. Понастящем, щом се случи нещо лошо, външният министър е държан за отговорен, независимо от това дали го заслужава или не. Какво се случи?

Политиката за нулеви проблеми бе девизът на Давутоглу през 2009 година. Не трябва да бъдем в постоянни пререкания със съседите си и първи трябва да направим крачка, за да спечелим приятелството им. Ако е необходимо, трябва да се правят жестове, за да се засилва приятелството и тези стъпки не трябва да се разглеждат като отстъпки.

Това се харесваше на всички. Всеки хвалеше Давутоглу.

Когато обаче играеш на наклонена плоскост като Близкия изток, трябва да бъдеш много внимателен. Най-голямата грешка, която Давутоглу направи, бе неговата неспособност да смени ъгъла на действие при развитията, чийто произход не бе от Турция. Всъщност, когато внимателно се вгледаме в развитията, навредили на политиката за нулеви проблеми, виждаме, че те в повечето случаи идват не от Турция, а от други страни.

Нека да разгледаме плюсовете и минусите на Давутоглу.

Като представител на академичния свят той обяснява проблемите много красноречиво. Той създава доверие. Той дойде с много сполучливи девизи. Той никога не лъже журналистите или чуждестранните си колеги. Той не изкривява истината. Понякога говори твърде дълго, чак до изтощение. Но фактът, че обещава на обществото повече, отколкото може да направи, води до недоразумения и му вреди.

Той работи много. Прави най-доброто, на което е способен в усилията си за посредничество. Понякога обаче използва картите, които държи в ръцете си, повече, отколкото е истинската им стойност. Той също така обича да се меси във въпроси, които са далеч от Турция. Той може да губи излишно време. Като цяло има антиизраелска позиция.

Независимо от това дали това се дължи на религиозните му убеждения или на образованието, факт е, че по време на речите му и и при общия му подход излиза на преден план сунитската му принадлежност. Въпреки че не е настроен срещу Запада, приоритет за него е Турция да бъде по-влиятелна в региона си и да е по-близка до ислямския свят. Най-голямата сила на Давутоглу е близостта му до премиера, който му вярва и се вслушва в думите му. Те заедно правят политика.

Давутоглу обаче вече няма особено влияние в партията си и е критикуван, тъй като според някои кръгове е смятан за политическа заплаха.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: