Европейският съюз прие нови санкции срещу Сирия и Иран

ЕС затегна значително финансово-търговските си санкции срещу Техеран в опит да накара режимът да възобнови преговорите по спорната му ядрена програма, които са в застой от три години, предаде Франс прес. На срещата си в Люксембург външните министри на ЕС одобриха нова поредица от наказателни мерки, които се прибавят към многобройните вече приети санкции, включително влязлото в сила през юли петролно ембарго. Новият пакет засилва санкциите срещу иранската централна банка и забранява всякакви транзакции между европейските и иранските банки. Дават се изключения за конкретни случаи при парични преводи на частни лица, при хуманитарни плащания и плащания, свързани със закупуване на хранителни продукти и медицинско оборудване. Един ирански министър и 34 фирми, главно от петролния и газовия сектор, са прибавени към черния списък на ЕС за замразяване на авоари и визова забрана. Освен това европейските корабостроителници вече няма да могат да доставят петролни танкери на Иран. Забранява се и износът на суровини като графит и алуминий, които могат да се използват от иранската ядрена и ракетна програма. 27-те външни министри решиха също да забранят вноса на ирански природен газ. Тази мярка е символична, тъй като няма сключени договори за такива доставки от Иран. "Въпреки всички усилия за водене на преговори Иран продължава да се опитва да печели време. Все пак санкциите започват да дават резултат и това показва, че има възможност за мирно решение", посочи германският външен министър Гидо Вестервеле. Държавите от групата 5+1 (петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция плюс Германия) искат от Иран да преустанови обогатяването на уран до 20 процента, считан за опасно близък до обогатения до 90 процента уран, който може да се използва за направа на ядрени оръжия, да изпрати количествата си обогатен уран в чужбина и да закрие подземния обект във Фордо, където се извършва това обогатяване. Европейският съюз замразява и активите на още 28 привърженици на сирийския лидер Башар Асад и на две сирийски компании. Решението бе взето на среща на европейските външни министри в Люксембург. С това черните списъци на ЕС включват вече 151 души, близки до режима в Дамаск, 54 търговски дружества и административни структури. Имената на засегнатите от новото решение хора и компании няма да се огласяват, преди да бъдат публикувани утре в официалното издание на ЕС. Двете нови компании, включени днес в списъка, са заподозрени, че са купували оръжия или оборудване, които може да се използват за репресии, уточни дипломатически източник. ЕС вече наложи ембарго върху оръжейните доставки за Сирия и покупките на сирийски петрол, забрани също да бъдат внасяни луксозни стоки в тази страна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: