Паметникът на Лучников е политически кич. За Костов сигурно готвят мавзолей

Минаха няколко дни, откак ДСБ и някаква неопределена част от десните откриха тържествено паметник на Светослав Лучников, а в медиите и колонките на коментаторите не се появи нищо особено. В общи линии погледнаха на този факт като нещо нормално.

Само на мен ли ми се струва, че е ненормално?
Дори очаквах подигравателни коментари на блогъри от типа „Десните изтрещяха” и т. н. Нищо такова.
А този паметник е гигантска глупост. Комунистите за 40 години напълниха страната с паметници на някакви убити, паднали в бой и т. н. Но не си спомням да е вдигнат паметник на някой починал член на Политбюро. Само с Живков се изложиха да му сложат прижеве в Правец, после го махнаха, а после пак му сложиха, след като почина.

Сега сините, по-точно тъмносините, решиха да направят паметник на един юрисконсулт, когото обратите на времето издигнаха случайно до министър.
Лучников е основен автор на 2 закона – за реституцията и за компенсаторките. Другото, с което е оставил историческа диря, е, че е негова заслугата изборът на Иван Татарчев за главен прокурор. И от този избор сините си близаха раните в продължение на 7 години. И не само те, ами цяла България. Второразрядният адвокат Татарчев, лека му пръст, беше главен прокурор с неограничена власт, по време, когато мутрите овладяха България. Той дори се заиграваше с някои от тях, като Карамански например.

Да, Лучников бил ерудиран човек, добър юрист. Ами ако на всички добри юристи и ерудирани законотворци им направят по един паметник, ще стигнат ли градинките в София? Има поне 5-6 министри и още толкова депутати от десницата, които съпоставимо с Лучников заслужават по едно паметниче.

Не усещат ли тия хора, че това е недоразумение? За паметника на Радой Ралин, една безспорна личност, поет, сатирик и дисидент, в продължение на повече от 5 години не можаха да се съберат пари и да решат да му издигнат паметник, а на героя Лучников му спретнаха набързо и без проблеми един кич в цял ръст на пиедестал, съперничещ на онзи на Тодор Живков в Правец. По тая логика за Костов сигурно вече готвят мавзолей.

Това е комплекс за историческа значимост. Дължи се на недостиг на реални дисиденти в България, които не успяха да свалят режима, а получиха наготово свободата. Някакъв втори ешелон от десните, който няма никакви заслуги в борбите срещу режима преди 1989 г., иска сега да си доказва историческата значимост и лансира като герои хора, които са избрани за депутати в свободни избори. Представят работата им в парламента като някаква героическа борба за декомунизация. Още повече, че техните закони съвсем не са безспорни от гледна точка на времето.

И това е българската десница? Как мисли да привлече хората и да печели избори такава десница?

Прочети цялата новина

Свързани новини: