Яж, пий, дъвчи!

Горе-долу до това свежда родната газета нуждите на средния български гражданин. Има и още една препоръка, но поради специфичните изразни средства на пишещите по газетите ще го спестим и само ще намекнем, че има някакво отношение към естествения прираст на нацията.

“СТАНДАРТ” разчита на общата култура на просветените си читатели, които би трябвало да се сетят перифраза на кое знаменито изречение от епохата на индустриалната революция в Англия е заглавието “Храната изяде заплатата”.

Който не се сеща - да си държи хладилника затворен с катинарче, иначе има опасност оттам да изпълзи щафетка салам и да му захрупа заплатката като гъсеница. След което - предполага се - ще се превърне в саламена пеперуда и ще излети през прозореца… Ни салам, ни заплата - какво по-лошо от това!

По-лошото, разбира се, е само едно - “Парцуцата удари 5 лева” - тревожи се “ВСЕКИ ДЕН”.

Естествено, читателят не трябва да бъде плашен непрекъснато - най-добре за тиража и отношенията с тези, от които зависят евроинжекциите, да са балансирани - топло-студено и обратно. “Евтини кюфтета до Баба Марта” - радва ни “СТАНДАРТ”. Това би трябвало да е топлото. Веднага - още на следващия ден идва и студеният душ - “Пържолата гони 10 лева”…

От което би следвало да се направи заключението, че в кюфтаците участието на месото е повече от символично.

При цялата тази истерия около яденето и пиенето - естествено е да се появят и девиации в поведението на реципиентите. Речено с други думи - хората да почнат да превъртат. Веднага отваряме “ВСЕКИ ДЕН”, за да се натъкнем на въпиющ пример - “Поп гони миряни, за да си изяде сам курбана”. Ей така - изфъчкал от черквата гладниците, стотина на брой, и заедно с касиерката си изплюскали два казана курбан!

Захвърляме с известно възмущение газетата с лакомия поп и попадаме на ново отклонение - “Музей на виното в скривалище на Левски”… Така поне пише в “СТАНДАРТ”.

Междувременно започна разследване на черното тото в родния футбол. За радост на всички първият призован бе точно този, който се обяви против черното тото - Ицо Стоичков. А нямаше нужда да го разкарват като мечка по следствието - достатъчно е да се отворят спортните страници. “Разследват странни резултати на “Левски” и ЦСКА” - “24 ЧАСА”. “Лудогорец се оправда: Не плащаме на други отбори” - “ТЕЛЕГРАФ”. “Първенството ни е пародия” - “СТАНДАРТ”…

При това положение няма какво да се учудваме на информацията във “ВСЕКИ ДЕН”, че “Сини” и “Червени” аут от топ 400 в света”. В смисъл - че сред първите 400 футболни отбора в света няма нито един български…

Покрай тази почти неочаквана новина, която може да ни докара безсъние от безпокойство за бъдещето на отечеството и неговия спортен елит, естествено е съвсем незабелязано да мине друга информация, за която окото се закача само заради числото 400 - “Нито един български ВУЗ в топ 400 на световните университети” - “ТРУД”.

Обидно някак, но не чак толкова - основна грижа на държавната ни глава от известно време насам е да намира спонсори на закъсалите отбори, а не на университетите.

Поглеждаме още веднъж кулинарно-икономическите страници и, потресени от информацията на “СТАНДАРТ”, че “Светът закъсва за памперси”, захвърляме седмичната продукция на газетната промишленост в синия контейнер.

Поне за тоалетна хартия няма да закъсаме!

От в. “Стършел” и блога на Румен Белчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: