Няма кой да пише на генерала

Няма кой да пише на генерала, да му казва “конграчулейшънс” и да му мери гърба с педи. Само самотният глас на министъра на културата му обяснява, че бил кумир на Робърт де Ниро и Джон Траволта.

Изолацията в международните среди нараства застрашително. Няма  двустранни визити, а на международните срещи българският премиер прилича на граф Цепелина: “оттука мина и си замина, о, боже мой”. /Справка - срещата на приятелите на кохезията в Братислава./

За генерала обаче пишат. Четвъртата власт в страните от ЕС /без България/ наблюдава и анализира. Само през последната седмица няколко публикации уцелиха десетката на българските проблеми.

Държавното германско радио АРД първо наруши табуто и посочи: “Името на българския премиер се споменава и във връзка с нелегални дейности като търговия с дрога и горива, пране на пари и дори убийства”. Една от тези думи се споменава за пръв път в контекста на Борисов.

Същевременно сайтът “Биволъ” публикува “онзи доклад” от 2007 г. за миналото на премиера. Ето линка, за който е изпуснал четивото.

След това “Франкфуртер Алгемайне” се възмути от продажбата на “Моята борба” по софийските сергии.

Публикациите продължават. Големите агенции информираха от София за проучването на Алфа рисърч. В понеделник “Файненшъл таймс”коментира решението за налагане на данък върху лихвите от влоговете на гражданите:

“Независимо дали е опит за запълване на фискалната дупка, или предизборна маневра, предложението на българския кабинет за данък върху лихвите по банковите депозити предизвика изненада и съвсем нелека критика.Приходите от банкови депозити ще бъдат облагани с плосък данък от 10% от януари идната година.

Това гласи идеята на финансовия министър Симеон Дянков, която получи одобрението на премиера Бойко Борисов. Промяната ще донесе на хазната допълнителни 120 млн. лева. Предложено бе средствата да се използват за вдигане на пенсиите. Но това изглежда все повече като подозрителен и популистки ход, взет месеци преди идните парламентарни избори”.

Същият ден идва и обобщение на швейцарското радио: “След повече от 20 години преход и 5 години членство в ЕС, в България цари песимизъм и фатализъм. И докато другите вървят напред, то българите тъпчат на едно място в ничията земя между Европа и Азия”. Агенция БГНЕС публикува пълния текст от предаването, откъдето го поместваме:

България е отличник. Икономическите параметри на страната са за завиждане. По-малко от два процента общ дефицит, 16% държавен дълг, умерена инфлация. Ако не броим Естония, всички останали страни от ЕС могат само да мечтаят за такива параметри. И МВФ, Световната банка, и различни рейтингови агенции хвалят до отмала България, но дали хората в страната печелят от стриктната финансова политика?

Макроикономически България е добре, но дали микроикономически отделният българин също се чувства добре?”

Петър Ганев от Института за пазарна икономика обяснява, че повечето българи се справят “някакси”, че живеят под или на самата граница на бедността. България е бедна страна, но благосъстоянието все пак се е увеличило: преди 10 години доходите в България бяха едва 20 процента от средните за Евросъюза, сега вече са 40 на сто. Изводът на Ганев гласи: България е стабилна на ниско равнище.

Експертът твърди, че българите зад граница (близо милион и половина) са много важен икономически фактор с парите, които внасят в страната. Доскоро тези два милиарда евро годишно са били дори повече от европарите, влизащи в България. Без парите на емигрантите много семейства няма да оцелеят, защото не могат да очакват почти нищо от държавата. Държавата пести, намалява заплати, пенсии и социални придобивки и изплаща дълговете си дори по време на криза, коментира Ганев.

По-нататък авторът дава думата на Боряна Станчева, заместник-министър на финансите, която също оправдава и обяснява рестриктивната финансова политика на правителството. В интервюто с нея става дума и за плоския данък в България, който ...

Свързани новини: