Един работен ден под земята

Работен ден около 10 часа с почивки, нервни пътници, но сравнително добра заплата и добри условия на труд. Това е да си машинист в метрото в София.

“Определено е по-добро заплащането от това в БДЖ, но и натоварването е по-голямо”, разказва 36-годишният Петър Нейчев. И той като повечето машинисти в метрото е започнал кариерата си в държавните железници.

OFFNews.bg направи един курс в кабината на Петър в час пик – около 8.30 ч. сутринта, по първата метролиния – от “Обеля” до “Младост І”. Отстрани погледнато изглежда лесно.

Това е най-отговорната работа в България, категоричен е обаче шефът на “Метрополитен” Стоян Братоев.  1000 души стоят зад гърба ти и непрекъснато си нащрек да не изникне непредвидена ситуация, обясни той.

Работният ден на машиниста започва със задължителен здравен преглед и проба за алкохол. Лекарят пита машинистите как са спали, кога за последно са се хранили и дори дали имат семейни проблеми. 

Българинът все още няма метрокултура, смята инструкторът Хари Филчев, който пътува с по-неопитните машинисти (по принцип кандидатите за метромашинисти преминават 3 месеца обучение и после пътуват още 3 месеца с инструктор).

Той има предвид, че българинът не е свикнал да се качва и да слиза бързо от влаковете. Много често качващите се блокират хората, които искат да слязат и те не успяват да излязат от влака, твърди Филчев.

“На бабите редовно им стърчат чантите от вратата, а ако не се затворят вратите автоматично се задейства системата за сигурност и влакът не може да тръгне”, обяснява Петър Нейчев. Но не само възрастните пътници създавали подобни проблеми.

Машинистът преценява кога да затвори вратите, като следи на специален екран и на огледалото на всяка метростанция дали има хора пред вратите. Изчаква и част от тичащите, но винаги остават и двама-трима, които не успяват да се качат. “Винаги има недоволни, но не може 500 души да чакат двама”, коментира Петър.

Имало и благодарни пътници, но рядко. Обикновено това са хора с увреждания, които задължително търпеливо изчакваме да се качат, разказа още машинистът. Метрото е едно от малкото места в София, които са изградени така, че да са достъпни за хора на инвалидни колички.

Графикът на движение се нарушава предимно заради изчакване на пътниците и понякога при технически проблеми с влаковете. 

Преди седмица – на 11 октомври, метрото беше спряно заради самоубийство на метростанция “Ломско шосе”.  В такива случаи машинистът се освобождава от работа и с него говори психолог.

“По принцип повечето машинисти от БДЖ имат смъртни случаи. С влаковете се случват по-често инциденти покрай прелезите”, коментира Петър Нейчев.

Нашето пътуване свършва на метростанция “Младост І”. Влакът на Петър не продължава до станцията на “Цариградско шосе”, защото в час пик до тази спирка отива всеки втори влак. Причината е че там няма колело и няма как да се разминат влаковете, когато са през 3 минути.

Извън час пик, когато мотрисите са на 7-8 минути, всички отиват до бул. “Царигардско шосе”.  Същото важи и за крайната спирка на втората метролиния – “Джеймс Баучер”.

Двете метролинии всъщност са една линия на панедлка и всеки машинист се върти и по двата лъча. Сухите тренировки за втората линия, която официално беше открита в края на август, са продължили около месец.

The post Един работен ден под земята appeared first on OFFNews Новини.

Прочети цялата новина

Свързани новини: