Кубинската ракетна криза - и след 50 години заблудите са живи

Асошиейтед прес

Светът беше на ръба на Армагедон в продължение на 13 дни през октомври, след като президентът Джон Ф. Кенеди начерта символична граница в Атлантика и предупреди за ужасни последици, ако съветският премиер Никита Хрушчов се осмели да я премине.

Американски шпионски самолет Ю-2, прелитайки високо над Куба, направи снимки от въздуха на площадки със съветски балистични ракети, от които можеха за нула време да бъдат изстреляни ядрени бойни глави срещу САЩ само на 90 мили разстояние. Беше разгарът на Студената война и много хора се страхуваха, че ядрена война ще унищожи човешката цивилизация.

Съветски кораби, превозващи ядрени оръжия, се понесоха към “карантинната” зона на Кенеди около острова, но се върнаха, преди да достигнат границата. “Гледаме се очи в очи и аз смятам, че другата страна току-що мигна” - тази прочута фраза, изречена от тогавашния държавен секретар Дийн Ръск, до голяма степен бе възприета като определяща за кризата.

През петте десетилетия след ядреното противопоставяне между Вашингтон и Москва голяма част от споделяните дълго време общоприети схващания за ракетната криза рухнаха, включително общото убеждение, че безстрашното маневриране на Кенеди на ръба на войната е било решаващо.

На 50-ата годишнина от кубинската ракетна криза историците вече казват, че задкулисният компромис, а не играта на нерви е изиграл водеща роля, че и Вашингтон, и Москва са излезли победители и че кризата е продължила много по-дълго от 13 дни.

Разсекретени документи и свидетелства на политици, участвали в събитията, предлагат нова информация, която според учените може да служи като поука за лидери, въвлечени в съвременни кризи като тази в Сирия, където президентът Башар Асад пренебрегва международния натиск да спре нападенията срещу цивилни в сегашния конфликт, отнел живота на повече от 32 000 души.

Друга съвременна криза е иранската, при която Западът обвинява Техеран, че иска да се сдобие с ядрено оръжие. Говорейки неотдавна в ООН, израелският премиер Бенямин Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да покаже, че ядрен Иран няма да бъде толериран.

“Да вземем Иран, който аз наричам кубинска ракетна криза със забавен каданс”, заяви Греъм Алисън, автор на опровергаващото досегашните представи изследване “Същината на решението: обяснение на кубинската ракетна криза”.

“И днес се очертава същият процес на неизбежна конфронтация, при която един американски президент трябва да избира дали да предприеме нападение срещу Иран, за да не допусне той да стане ядрена държава, или да се примири и след това да се изправи пред една ядрена държава”, каза Алисън.

“Съветът на Кенеди би бил: “Не позволявайте да се стигне до точката на конфронтация. Рисковете от катастрофа са прекалено големи.”

Ето някои от клишетата за кубинската ракетна криза, които бяха преразгледани:

ОБЩОПРИЕТО СХВАЩАНЕ: Кризата беше триумф на уменията на САЩ за водене на политика при опасност от война. ИСТИНАТА: Историците казват, че в действителност потушаването на кризата беше триумф на задкулисната дипломация.

Кенеди се противопостави на натиска на съветниците си да не прави никакви отстъпки пред Москва и дори да помисли за изпреварващ удар. Той обаче предпочете задкулисната дипломация със Съветите, други страни и генералния секретар на ООН.

Министърът на правосъдието Робърт Кенеди се срещна тайно със съветския посланик на 27 октомври и му занесе маслинова клонка от своя брат: Вашингтон е готов да се откаже публично от инвазия в Куба, ако Хрушчов изтегли ракетите от острова. Но истинската примамка беше, че Кенеди щеше да изтегли ядрените ракети “Джупитър” от базите на САЩ в Турция, близо до съветската граница. Това бе тайно обещание, известно само на шепа президентски съветници, и за него се разбра чак години по-късно.

“С напредването на историческите изследвания образът на решителния ...

Свързани новини: