На този свят има само един истински поет. Казва се Рутхер Копланд.

На този свят има само един истински поет. Казва се Рутхер Копланд. Така поне мисли един от героите на Паскал Киняр. Рутхер Хендрик ван ден Хоофдакер (Rutger Hendrik van den Hoofdakker) е роден на 4 август 1934 г. в Хоор, провинция Оверейсел, Нидерландия, в семейство на калвинисти. Завършва медицина в Гронинген, специализира психиатрия. В 1966 г. защитава докторат. Същата година под името Рутхер Копланд (Rutger Kopland) публикува и първата си стихосбирка: "Сред добитъка“ (Onder het vee). През 1999 г. в кратък текст, посветен на друг нидерландски поет, Херит Ахтерберг, Копланд ще посъветва начинаещите поети да четат Библията заради техниката и поетическата рафинираност при възпяването на човешкото съществуване. Ще каже също, че макар и да е станал невярващ, винаги се вълнува, когато чуе: "Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая,/ Той ме настанява на злачни пасбища/ и ме води на тихи води,/ подкрепя душата ми.“ 1 [div class='left_orange']Благодарение на блестящия превод на Боряна Кацарска българският читател вече получи привилегията и предизвикателството да се потопи в дълбоките води на лириката на Рутхер Копланд. Стихосбирката "Човек в градината" е издадена от ИК "Стигмати", чиито създател Малина Томова напусна този свят миналата есен, но започнатият от нея проект бе завършен от дъщеря й. Редактор на стихосбирката е Екатерина Йосифова. Стихосбирката ще бъде представена на 18 октомври, четвъртък, от 19.00 в "Таймлес" (кафето на Архитектите на "Кракра“).[class='left_orange' div] Като психиатър и терапевт изследва значението на съня  и на биологичния часовник за емоционалния живот, възможността за лечение на депресията чрез светлотерапия и чрез отлагане на съня, както и ефектите на електроконвулситерапията (електрошока). От 1981 до 1995 г. е професор по биологична психиатрия в университета в Гронинген. Работата му като психиатър и терапевт, специализиран в областта на депресиите, се характеризира с комбинация от методи и с отказ от едностранчив избор между "мозъка“ и "ума“, между "хапчетата“ и "думите“. В прощалната си университетска лекция "Биологията на щастието“ пледира срещу крайностите на биологичния редукционизъм. Копланд е автор е на четиринадесет стихосбирки и на сборници с текстове върху въпроси на психиатрията и на литературата. Относно начина си на писане твърди, че подчинението на формата го задушава, че иска описанията му да се приспособяват към описваното и че затова предпочита пътя от съдържанието към формата. Поетичното му творчество е удостоявано с много награди, включително P.C. Hooftprijs (1988), най-престижното нидерландско литературно отличие. Носител е на два почетни доктората, като и двата са за приноса му както към психиатрията, така и към поезията. През 2000 г. отклонява с благодарност честта да бъде първият поет на нацията (макар и да събира най-много гласове), а през 2005 г. отказва да бъде предложен и за кралско отличие. Решението си обяснява така: "Писането на поезия не е обществена дейност”. “Хората на изкуството имат своя собствена среда, в която им се отдава дължимото. Що се отнася до това, нямам от какво да се оплача.“ Копланд е сред най-четените и най-превежданите нидерландски поети. Сред преводачите му е и Нобеловият лауреат Джон Кутси, според когото с годините Копланд се движи "към все по-дълбоко питане относно света на явленията, към все по-силна формална абстракция и към меланхоличното осъзнаване, че природният свят е затворен в себе си, независимо от смисъла, който бихме искали да му придадем.” 2 През декември 2005 г. животът удостоява поета и психиатъра с многосмислен инцидент: сърцето му спира при шофиране, катастрофата е тежка, седемдесет и една годишният Хоофдакер изпада в кома, на прага на смъртта е, а по време на възстановяването се налага да бъде въдворен в психиатричното отделение, което някога е оглавявал. Година преди инцидента е казал: "Сега съм на седемдесет – всъщност колко още време имам? Странна е мисълта, че после няма да ме има, но че това е единственото условие да бъда жив.” Казал е също и това, че "животът ни дължи интензивността си на факта, че умираме” и че "не съществува произведение на изкуството, което по един или друг начин да няма за предмет смъртта”.3 Въпросът е, дали ще пише отново. Стихотворение се появява през пролетта на 2006 г. : Градина До прозореца седя и виждам как градината не се е променила за нея аз не съм отсъствал градината ме гледа право в лицето странно е да си представя че тя не ме познава и не си ме спомня след времето когато тук ме нямаше забравил бях градината и тя за мен не съществуваше, дали изобщо е като тогава но колкото да ми е скъпа, не за мен тя продължава да е тук, не защото ме чакала я има, нея я има както и аз го има След две години излиза и последната му стихосбирка: "Когато видях това“ (Toen ik dit zag). Според поета работите в нея отново са опит "да бъде видян един свят, без ние да сме в този свят”. 4 Този опит наистина може да бъде видян като определящото усилие в поезията на Копланд. По думите на Кутси, "от 1980-години насетне времето и преходността занимават Копланд все повече и повече. Спомените от детството стават по-отчетливи, детството, когато е нямало съзнание за отминаващо време, за раждане и смърт, за съществуване и несъществуване – с други думи, когато детето е споделяло същия вид съзнание, което природният свят има за себе си. Копланд не въздиша носталгично по това изчезнало минало – той е твърде стоически настроен за това – а просто тъгува, че светът трябва да е, какъвто е, една тъга, която е неотменна част от това да живееш в света и да обичаш света, и да знаеш, че трябва да го оставиш.“5 През 2006 г. Копланд оставя голяма част от архива си на Литературния музей (Letterkundig Museum) в Хага. Наследството включва и автопортрет в цял ръст. През ноември 2011 департаментът по религиозни изследвания и теология на университета в Утрехт организира симпозиум, посветен на светогледните аспекти в творчеството на Копланд. Наскоро докладите бяха публикувани в книга, озаглавена "Животът според Рутхер Копланд. Мимолетното ни място в истината“.6 В едно от последните си интервюта Копланд казва: "Вече не пиша, беше трудно да го приема, но го приех… Животът ми вече не е приятен. Имам добра жена, обични семейство и приятели, но ми e отнето толкова много, та понякога си мисля, че не държа това да продължава прекалено дълго.“7 Рутхер ван ден Хоофдакер почина на 11 юли 2012. Църковната служба е с подчертано частен характер и е последвана от кремация в тесен семеен кръг. Копланд се съедини със своята градина: "Една градина представлява много неща, от градината в Стария завет до градината в Новия завет, Гетсиманската градина или Рая… но и в моята поезия градината се среща често, тази градина, ябълковото дърво. Това имаше нещо общо с въпроса: какво бях тогава, какво ще съм бил някога, нещо подобно. Ще бъда ли някога: един човек? Сега съм човекът. Но после ще бъда един човек в градината и тогава, така да се каже, ще съм се съединил с градината….. Когато умра. Тогава ще съм градината. Най-сетне.“ 8   1  “Voorbij de laatste stad” - Kopland Rutger/R.H. van den Hoofdakker. Twee ambachten. Uitgeverij G.A.van Oorschot. Amsterdam,  p.144-145 2  В предговора на Кутси към съставената и преведена от него антология „Пейзаж с гребци. Поезия от Нидерландия“ (Landscape with rowers: Poetry from the Netherlands. Selected, translated, and introduced by J.M.Coetzee.  Princeton UniversityPress) 3  Интервю от ноември 2004,  http://www.the-ledge.com 4  http://www.woestenledig.com/woestenledig/2008/11 5  Предговор на Кутси към  “Спомени от непознатото“ ( Memories of the Unknown. The Harville Press London 2001), избрани стихотворения на Копланд в превод на Джеймс Брокуей. 6  Het leven volgens Rutger Kopland. Onze vluchtige plek van de waarheid. J. Goud (red.) Uitgeverij Klement 2012. 7  Интервю от пролетта на 2012 г. за HP/De Tijd, цитирано в NRC Handelsblad от 16 юли 2012 в статия по повод смъртта на Копланд. 8 http://www.the-ledge.com  

Прочети цялата новина

Свързани новини: