Научна конференция за Людмила Живкова – бабешка езотерична седянка

В духа на набиращия все по-голяма популярност живковизъм в България, 70-годишнината на дъщерята на Тодор Живков е почетена с научна конференция.

Защо научна? Няма сериозно обяснение. Людмила Живкова никога не е била учен. Тя само е минала през БАН, за да й залепят етикета, че се е занимавала с научна работа. А да се изучава научно делото й са бабини деветини.

Същинската й роля беше на принцеса.

На жена с власт, на която всичко е позволено. На 33 години баща й я прави министър на културата, на 34 – член на Политбюро на ЦК на БКП и народен представител. Това става в държава, в която средната възраст на членовете на Политбюро – върховният орган на управление, е около 70 години. За млад по върховете на властта по онова време минава Стоян Михайлов, направен секретар на ЦК на БКП на 50 години.

И в това управление на старци Тодор Живков посади дъщеря си. Толкова нахално издигане във властта по пряка роднинска линия дотогава Живков не е демонстрирал. С този акт затвърди образа на своя режим като роднинско шуробаджанашки.

За всеки от семейството беше помислено. Например зетят Иван Славков Батето имаше в някакъв момент 6-7 поста едновременно – шеф на БНТ, председател на БОК, шеф на Съюза на филателстите и нумизматите, шеф на списание „Българско фото”, шеф на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция, зам.-шеф на Евровизия и др.

Людмила много я обичаха художниците, защото раздаде куп държавни поръчки за стенописи, скулптури, наля пари за годишни изложби, биеналета, триеналета, откупки и т. н. На фона на простаците във властта и старческата им възраст, за художниците тя беше манна небесна.

Сега научна конференция ще чопли езотеричните й глупости и увлечението й по източните учения, които тя странно съчетаваше с комунистическата идеология, като член на най-висшия партиен огран. Ето един цитат от словото й при откриване на асамблеята „Зтаме та мира”, типичен за нея:

“И нека щастието да бъдеш вечно нов, когато твориш, бъде най-красивото достояние, бъде най-скъпоценното богатство, бъде най-прекрасната дреха, която ще блести върху вас в звънтящия трепет на седемладната хармония на Вечността.”

Противно на баща си, тя сама си пише речите и докладите. Впрочем, такива словоблудства не са били в състояние да измислят нито отдел „Култура” на ЦК на БКП, нито протокола на Министерство на културата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: