През 2013 г. може да се очаква ръст от 1.6 %

Икономически ръст от 1.6 % и сп иране на спада в заетостта прогнозира в регулярнияси есенен доклад за състоянието на българската икономика Агенцията за икономически анализи и прогнози(АИАП) Несигурността относно съществуването на еврото постепенно намаля, а същевременно европейските икономики навлязоха в период на нисък или отрицателен растеж. Ако вероятността за сбъдване на катастрофалния сценарий - разпад на еврозоната - продължи да намалява, може да се очаква, че и икономиките ще започна да се връщат към траекторията на потенциалния си растеж, прогнозират експертите на агенцията.
Според тях прогнозите на Европейската комисия за растежа на Еврозоната за 2012 и 2013 г. са съответно за спад от 0.3% и ръст от 1.0%, а на МВФ за спад от 0.3% и ръст от 0.7%. Тъй като и двете прогнози са правени реално преди да станат известни последните развития, свързани с действията на ЕЦБ и одобрението на ESM, то вероятно реалното развитие ще се окаже по-оптимистично.
През първото полугодие на 2012 г. положителното развитие продължи, като БВП нарасна с 1.0% спрямо същия период на предходната година. АИАП очаква икономически растеж от 1.8% през 2012 г. и ускорение до 2.8% през 2013 г. Очакванията за структурата на растежа през 2012 г. се измениха в посока по-голям принос на вътрешното търсене за сметка на отрицателен принос от страна на нетния износ. За 2012 и 2013 г. очакванията на АИАП са потенциалният БВП да се увеличи с 1.6% на годишна база с положителен принос от нарастване на капитала и общата факторна производителност. Доколкото това нарастване е под прогнозираният за икономиката растеж, може да се очаква, че негативното отклонение от потенциала ще намалява.
На пазара на труда отново се наблюдават двете най-важни тенденции от 2009 г. насам - намаляваща заетост и увеличаваща се безработица. Създава се впечатление за изчерпване на потенциала за нарастване на безработицата и приближаване на точката на пречупване във възходящата й тенденция. За 2013 г. АИАП предвижда спадът в заетостта да бъде преустановен, но това ще се отрази минимално върху динамиката на безработицата.  През отделните тримесечия на 2011 г. реалната работна заплата нарастваше с между 3 и 5%, а през първата половина на 2012 г. нейният реален ръст се колебаеше около 7.5%. Основен фактор, повлиял на нарастването на средната работна заплата през първата половина на 2012 г., бе динамиката на средното заплащане за труд в частния сектор. Като се има предвид предпазливостта на работодателите да увеличават търсенето на труд, е под въпрос доколко относително високият ръст на средната работна заплата в частния сектор се дължи на реални производствени фактори и доколко на осъществени административни мерки като увеличаването на социалноосигурителните прагове и минималната работна заплата.
От втората половина на годината се очерта възходящ темп на общо повишение на потребителските цени. Значително влияние за този профил на инфлацията имаше динамиката на международните цени на храните и в по-малка степен тази на международните цени на петрола. До края на годината АИАП очаква нарастването на равнището на международните цени на храните да се запази и даже леко да се ускори. Базисната инфлация, която може да се използва за индикатор за вътрешното търсене, засега не показва ясно изразена тенденция към повишение по месеци на годишна база, въпреки че данните за БВП показват засилване на реалния растеж на потреблението на домакинствата. През 2013 г. не се предвиждат високи международни цени на храните и петрола, котирани в щатски долари, но продължаващата обезценка на европейската валута спрямо долара ще оказва натиск към повишение на цените на суровините от внос. Неенергийните промишлени стоки ще имат малка инфлация и цените на услугите също ще нараснат с малко по-висок процент от този в края 2012 г. При административните цени АИАП очаква доста ниски увеличения между 2-3% при електроенергията и топлоенергията.
Наблюдаваните през 2011 г. тенденции на натрупване на излишък по текущата сметка и формиране на отрицателен баланс по финансовата сметка се оказаха неустойчиви. Влошаването на баланса на текущата сметка през 2012 и 2013 г. ще стане по-бързо в сравнение с пролетната прогноза на АИАП в резултат на по-бързо нарастване на външнотърговския дефицит. Входящите потоци от ПЧИ са по-ниски в сравнение с предкризисния период, но покриват 190% от дефицита по текущата сметка.Поддържането на фискалната дисциплина се очертава като най-голямото предизвикателство пред бюджетната политика през 2013 г. Прогнозата за продължаващо възстановяване на икономиката през следващата година означава, че едва ли може да се очаква някакво напрежение откъм приходната част на бюджета. В същото време, фазата на политическия цикъл подсказва възможен натиск върху държавните разходи. Такива индикации вече се появиха в комуникацията на правителството под формата на заявления за увеличаване на доходите и съответно АИАП предвижда известно увеличение на бюджетния дефицит през 2013 година.
Междувременно Институтйт за пазарна икономика разпространи анализи според който заради данъчни преференции през 2011 г. хазната е загубила 300 млн. лв.Данъчни преференции в България съществуват във всички данъчни закони – не всички доходи и не всяка печалба подлежат на облагане, а при данъците, обвързани с потреблението (като ДДС и акцизи), също има ред специални режими, Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) по повод на анализа за данъчните преференции. Тези преференции са много различни, както по философска и икономическа аргументация, така и като практическо приложение. Това, което е безспорно, е, че всяка преференция по своята същност е "дупка" в данъчните закони и съответно носи загуби за бюджета под формата на пропуснати приходи.В анализа си ИПИ представя една по-широка картина на преференциалните данъчни режими в страната, както и оценка на загубите за бюджета от съществуването на подобни текстове в данъчните закони. "Този дебат се възроди покрай идеята за облагане на лихвите по депозитите на гражданите, които досега се третираха като необлагаем доход. Тук ще покажем, че това съвсем не е единственото облекчение и далеч не е най-очевидната дупка в родните данъчни закони.В този доклад са разписани детайлно данъчните облекчения, които водят до загуби за бюджета от порядъка на 300 млн. лв. само за 2011 г. Това са само част от т.нар. "политически" преференции, без дори да навлизаме детайлно в "принципните" преференции. Някои от тези преференции със сигурност трябва да бъдат преразгледани и биха били трудно обосновани.  Ако се опитаме да направим приблизителна сметка за пропуснатите приходи за бюджета от тези дупки, то за последните 10 години тази сума би надхвърлила поне 3 млрд. лв. Това са несъбрани приходи от конкретни групи в обществото", посочват от ИПИ.Според тях, данъчните облекчения или преференции неизбежно водят до два ефекта – по-ниски данъци за определени групи хора или дадено поведение, но и изкривяване на данъчната система и натоварване на всички останали данъкоплатци. "Именно тази неравнопоставеност е в основата на политическите наклонности да се налагат преференциални режими в данъчните закони – ползите са за точно определена група, а разходите се разпределят върху всички останали. Това прави дебата за всяка една преференция много труден, противопоставяйки на практика принципна позиция за широка данъчна база и опростено данъчно законодателство срещу конкретна привилегия, която има своите ясни бенефициенти. През последните месеци се чуха всякакви предложения за използването на данъчните закони за постигане на една или друга политическа цел. Например в опита си да стимулират чуждестранните инвеститори, управляващите предложиха държавата да поеме част от осигурителните плащания на големи чужди инвеститори. Това предложение само потвърждава тезата, че всяка едно административно звено гледа на данъчните закони като на инструмент за политика в своята конкретна област. Всяко подобно действие обаче пада на раменете на всички останали данъкоплатци, за които няма специални текстове в данъчните закони", заявяват от ИПИ.
Те са категорични, че и през 2013 г. данъчните облекчения и преференции ще товарят бюджета. "Нещо повече, съществуването на специални разпоредби в данъчните ни закони не само е в тежест на всички останали данъкоплатци, но и води до повече лобизъм в данъчното законодателство, неефективно и непрозрачно разпределение на ресурсите и неефективно подпомагане на бедните. Изчистването на данъчните ни закони може да подсили бюджета, както и да бъде използвано за общо намаление на данъците върху труда", отбелязва института. От там препоръчват премахване на данъчните облекчения, което ще позволи намаление на осигурителната тежест за всички граждани и ще даде възможност за извършване на реални реформи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: