Спорът за "правилния" въпрос на ядрения референдум потъна в правни и политически трикове

Разгорещената политическа риторика около ядрения референдум се пренесе в правната комисия на парламента, която в четвъртък вечерта се събра да решава какво да бъдат попитани гражданите на първия в демократичната ни история референдум, иницииран от БСП за АЕЦ "Белене". Както се разбра преди ден, ГЕРБ не са съгласни с формулирания от социалистите въпрос "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене”?" и настояват той да бъде редактиран, като от него отпадне конкретният проект АЕЦ "Белене". Въпросът на ГЕРБ е: "Да развиваме ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Ключово за спора се оказа решението на Народното събрание (НС), с което се подкрепя решението на правителството за спиране на ядрения проект. Законът за референдумите допуска българските граждани да вземат отношение по решенията на НС, а такова решение бе взето през април тази година при прекратяването на проекта за строителството на АЕЦ "Белене", заяви членът на правната комисия и депутат от БСП Янаки Стоилов при представянето на мотивите на партията за свикване на референдум. Той изброи всички конституционни текстове, както и всички забранителни текстове от Закона за референдумите, за да подкрепи тезата на БСП, че провеждането референдума с техния въпрос няма да е незаконно. ГЕРБ нямат правно основание да подменят волята на българските граждани и ако държат на своето питане, то трябва да проведат два референдума, каза Стоилов. Той допълни, че въпросът на ГЕРБ няма как да бъде представен като редакция на въпроса на БСП, защото не поражда задължение за правителството. Шефката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) обаче възрази, че НС не е взел такова решение, а е подкрепил решение на Министерския съвет за спиране на проекта. Тоест, НС не е иззело инициативата на МС да се разпорежда с енергийни проекти, заяви Фидосова. ГЕРБ смятат, че гражданите нямат право да се произнасят за конкретни енергийни проекти, каквото е питането на БСП. Фидосова изтъкна също, че законът за референдумите, гласуван от мнозинството на тройната коалиция, не е изпипан и в него не е предвиден вариант какво се случва, ако всички, които имат право да инициират допитване, го направят в един същи момент. В такава ситуация се оказва парламентът сега, тъй като преди ден ГЕРБ стартираха събиране на депутатски подписи в подкрепа на своя въпрос. Тъй като законът позволява свикване на референдум по инициатива на 48 депутати (а ГЕРБ вече внесоха подписка от 76 депутати), ако след това тя бъде одобрена от НС, няма проблем ГЕРБ да инициират контрареферендум. Преди това БСП събра над 500 000 подписа от граждани в подкрепа на допитване за ЕЦ "Белене". Фидосова предложи, вместо да се инициират два референдума, въпросът на БСП да бъде редактиран и да се организира едно допитване. Ако остане въпросът на БСП, българските граждани може да бъдат въвлечени в противоконституционна процедура, предупреди Фидосова, като повтори становището на партията си, че формулировката на социалистите е противоконситуционна. Освен това може да бъде сезиран Конституционният съд, каквато заявка направи президентът Росен Плевнелиев, който също не е съгласен с формулирания от БСП въпрос и настоява допитването да не е за конкретен проект. БСП категорично отказват всякакви редакции и са склонни да отстъпят единствено от искането си за допълнение, свързано с държавно участие за изграждането на АЕЦ "Белене". Истинските намерения на ГЕРБ са първият референдум да е по тяхна инициатива, а не на някой друг, заяви депутатът от БСП Мая Манолова. Според Четин Казак от ДПС, които подкрепят БСП за запазване на въпроса, ГЕРБ се опитват да лишат допитването от залог, като извадят от въпроса конкретния проект "Белене". Така, както е формулиран въпроса на ГЕРБ, няма да има сблъсък на позиции и няма да има политика, тъй като за всички е ясно, че избирателите и на БСП, и на ГЕРБ ще гласуват за ядрената енергетика. След повече от два часа спорове бившият конституционен съдия Любен Корнезов заяви пред комисията, че няма смисъл да дебатира и с думите: "Ще се видим в Конституционния съд", напусна заседанието. Веднага след това станалия обичаен за правната комисия спор между Мая Манолова и Искра Фидосова продължи, като в него се намесиха и депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров и народният представител от БСП Янаки Стоилов. Законодателите дискутираха може ли Лазаров да каже правилно думата "конфиденциално", как се държат продавачките на Женския пазар и дали АЕЦ "Белене" е площадка, гьол или бензиностанция. Съдържателният спор доведе до предложение на Стоилов в крайна сметка в допитването да бъдат включени и двата въпроса - този по инициатива на БСП и изобретеният впоследствие от ГЕРБ.

Прочети цялата новина

Свързани новини: