Дойде и последният процес за военните престъпления в бивша Югославия

Асошиейтед прес

Двадесет години след като войната в Хърватия изстреля Горан Хаджич от работник в склад до непокорен сръбски президент, той е на подсъдимата скамейка на последния процес на трибунала, който бе създаден, за да издаде присъди по военни престъпления, извършени по време на кървавите конфликти в бивша Югославия.

Неговият процес, чийто втори ден беше в сряда, показва че международните съдилища, често подценявани заради провала им в задържането на заподозрени, може да раздават правосъдие за някога недосегаеми лидери, обвинени в зверства, ако им се даде достатъчно време и подкрепа от международната общност.

Хаджич, който е етнически сърбин, беше арестуван през миналата година в Северна Сърбия след повече от седем години укриване. Той се обяви за невинен по обвиненията в участие в избиването на стотици хървати и изгонването на още десетки хиляди от техните домове. Той е последният от общо 161 заподозрени, привлечени от трибунала.

Парам-Прийт Сингх от Хюман райтс уоч казва, че делото на Хаджич е “началото на края” за трибунала, който възнамерява да затвори врати след като приключи последните си дела в идните години.

Фактът, че отне двайсет години, за да се стигне до последното дело “е добро напомняне, че правосъдието отнема години, но хваща хората, които преследва, когато държавите имат желание да го подкрепят”, добавя Сингх.

Международният трибунал за бивша Югославия беше първият съд за военни престъпления, създаден след Втората световна война, и помогна да се поставят основите за постоянният Международен наказателен съд.

Съдът е осъдил 64 заподозрени, оправдал е 13, изпратил е 13 за дела в местните съдилища и е оттеглил обвиненията срещу 36 души, включително 16, които са починали междувременно. В момента текат делата на 18 заподозрени, а 17 обжалват присъдите си.

Междувременно трибуналът е издал 22 заповеди за арест, но само петима заподозрени, единият от които обжалва присъдата си, са в затвора десетилетие след създаването му. Говорителят на съда Нерма Йелачич каза в сряда, че прокурорите планират да призоват 85 души, които да свидетелстват срещу Хаджич, като са предвидени 175 часа да представят аргументите си.

Докато делото срещу Хаджич течеше във вторник, бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич започна своята защита в съседната зала. Военният командир на Караджич - генерал Радко Младич също е изправен пред съда. Тримата мъже бяха арестувани в Сърбия след години на бягство от международното правосъдие.

Анализатори казват, че международният натиск върху Белград, чието присъединяване към Европейския съюз бе блокирано, докато не арестува всички лица, издирвани от трибунала, е бил ключът за вкарването на хора като Караджич и Младич в затвора. “Това идва да покаже, че този тип политика може да дава резултати”, казва Сингх.

Председателят на трибунала Теодор Мерон призна пред ООН тази седмица, че съдът е бил “малко повече от идеалистичен”, когато бе създаден през 1993 г. Според него той е бил “отражение на възмущението на международната общност от зверствата, излъчвани по телевизиите” от кървавите балкански войни.

Мерон обаче казва, че след скромното си начало съдът е помогнал да се създаде нов световен законов ред за извършителите на зверства. В този ред “въпросът не е “дали”, а “кога” и “къде” те ще бъдат повикани”, за си платят за стореното.

В много случаи “къде” е пожелателен въпрос за Международния наказателен съд, който в момента е приютен в бившата централа на телекомуникационна компания в източните предградия на Хага. Както и трибунала за Югославия, той не разполага с полицейски сили и трябва да възлага на националните полицейски части да арестуват заподозрени.

Това е една от причините още да чака някои от ключовите си заподозрени, включително президента на Судан Омар Ал Башир и военния диктатор от Уганда Джоузеф Кони, да бъдат задържани.

Сингх казва, че успехът на трибунала за бивша Югославия трябва ...

Свързани новини: