Новият шведски модел - повече неравенство, повече ефективност

Страната с най-голямо социално равенство в света се променя. В момента коефициентът Gini за разполагаемия доход възлиза на 0,24 за Швеция - все още далеч под средното равнище от 0,31 за развития свят, но с около 25 % по-висок, отколкото преди едно поколение. Това покачване води до много голям песимизъм в страна, която се самоопределя като твърдо егалитарна (за политическо и социално равенство - бел. ред.). Лидерите на лявата опозиция настояват, че управляващата десноцентристка партия превръща Швеция в Америка.

Министърът на финансите Андерс Борг ревностно отрича. Швеция, твърди той, преминава от инертно общество, основано на социалните помощи, в жизнена модерна икономика със забележително малко увеличаване на неравенството. Опитът на страната, казва той, сочи, че динамизмът и равенството не влизат задължително в противоречие.

Фактите потвърждават неговата теза. Благодарение на дерегулацията, бюджетната дисциплина и всеобхватното реформиране на системата за социално подпомагане, шведската икономика бе преобразувана за две десетилетия след банковата криза в страната. Новият шведски модел е доста различен от левичарския стереотип.

На капитализма в Швеция не е присъщо да бъде много по-егалитарен, отколкото в други държави. Преди правителството да се намеси, коефициентът Gini за населението в трудоспособна възраст бе 0,37 - близък до средното равнище за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и по-висок от нивото в Швейцария.

Неравенствата във възнагражденията са по-малки, отколкото в англо-саксонските държави, благодарение на централизираното договаряне между профсъюзите и работодателите, в резултат на което бяха установени минимални заплати в отделните сектори. Възнагражденията на изпълнителните директори съвсем не нараснаха така драматично, както в САЩ. В други отношения обаче Швеция е в авангарда на много от социалните промени, засилили неравенството в други страни, като упадъка на брачната институция.

Основният източник на егалитаризма в Швеция (и на други места в Скандинавия) е преразпределянето от държавата. При стария социален модел хората плащаха високи данъци и получаваха в замяна много социални услуги и трансфери (семейни надбавки за деца, обезщетения при безработица и други помощи - бел. ред.) Новият модел, най-общо казано, запазва по-голямата част от услугите, но намалява данъците и трансферите.

В началото на 90-те години на 20-и век Швеция въведе двойна система на данъчно облагане на доходите, която съчетаваше плосък данък върху капитала с по-висок, прогресивен подоходен данък. По-новите реформи отидоха по-далеч. Данъкът върху наследството бе премахнат през 2005 година, облагането на богатството - през 2007 година, а данъците върху жилищната собственост - през 2008 година. Благодарение, отчасти, на тези промени, капиталовият доход нарасна значително, особено при най-богатите. Това не винаги означава по-висока ефективност. Например, шведският данъчен кодекс сега облагодетелства жилищната собственост пред продуктивните инвестиции.

Не толкова отдавна, и което е по-разумно, Швеция намали данъците на работниците, особено на нискоквалифицираните. Данъчните кредити, които дават силен стимул на нискоквалифицираните хора да работят, са най-голямата промяна. Други нововъведения, като данъчния кредит за наемане на домашни помощници, целят да насърчат търсенето на ниско квалифицирани работници. Членският внос в профсъюзите обаче вече не осигурява данъчни облекчения. Всички държавни помощи - от обезщетенията за безработица до инвалидните пенсии - намаляха, станаха по-краткотрайни и по-трудни за получаване.

Всичко това внесе осезаеми промени. Предвижда се комбинацията от по-ниски данъци и по-малко социални помощи да насърчи хората да работят. И намирането на работа на повече от тях, твърди Андерс Борг, е ключът не само към по-бърз икономически растеж, но и към запазването на неравенството на ниско равнище. Шведското министерство на финансите е изчислило, че в дългосрочен план реформите ще повишат заетостта с 5 %.

Критиците от левицата се опасяват, че неравенството ще нарасне стремително по най-малко две причини.

Синдикалистите се безпокоят, че реформите ще свият членската маса на профсъюзите и така ще подкопаят консенсусната система на трудовите отношения. Това изглежда преувеличено. При ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител