Франция и Германия - най-добри врагове

Германската канцлерка Ангела Меркел не желае да изглежда изолирана в навечерието на европейската среща на върха, но именно това направи Франсоа Оланд в интервюто, което  даде на пет водещи европейски вестници. Той даде да се разбере, че Меркел е твърде заета с вътрешната политика, за да даде на Европа отговора, от който тя се нуждае по време на криза.

Оланд поиска Берлин да се откаже от съпротивата си срещу решенията, взети на последната среща на върха, и рязко реагира на германските усилия за федерализирана еврозона. Ако кажем, че на френския социалистически президент му липсва куражът да бъде лидер, ще подценим решимостта, с която той убедително излага становището си, пише “Гардиън”.

А мнението му се подкрепя от все повече страни и институции от еврозоната. Президентът на Европейската централна банка Марио Драги иска да купи испански държавни облигации, при условие че Испания активира един от двата спасителни фонда.

Повечето страни от еврозоната искат Германия да се придържа към сделката, с която според тях Меркел се е съгласила през юни - а именно да се използва Европейският механизъм за стабилност, за да се разкъса зависимостта слаби банки - държавен дълг. И да се направи всичко това до края на годината, независимо дали в Германия има избори или не.

Повечето хора също биха се съгласили, макар и късно, с основното твърдение на Оланд, че рецесията е по-голяма заплаха от бюджетните дефицити, пише “Гардиън”.

Оланд има ограничен брой козове, за да утвърди позицията си пред Меркел, и вече използва два от тях. Първо, когато интересите му съвпаднаха с тези на италианския премиер Марио Монти и на испанския Мариано Рахой, Германия съвсем не бе доволна, но след това прие необходимостта от колективно лидерство.

Втората карта, която Оланд изигра, бе да се придържа към строгата фискална цел, която наследи от предшественика си.

Макар малцина да мислят, че е възможно догодина Франция да има бюджетен дефицит от 3 процента от БВП, целта придава авторитет на Оланд. Третата карта - реформирането на структурния дефицит на страната, задача, която не можа да изпълни нито един от неотдавнашните му предшественици - ще отнеме доста време, ако въобще стане факт, коментира “Гардиън”.

Вместо да чака бедствието да се разрази, Меркел трябва да се активизира. Тя няма да промени позициите си за еврооблигациите или за скоростта, с която трябва да се действа, но може да промени мнението си за принципа за банкова рекапитализация. Това би било в най-добрия случай малка стъпка. По-големият въпрос е политическата цена на случващото се.

Фалитите, продажбите на държавни авоари и повишаващата се безработица сред младежта в южната част на Европа няма да доведат до спонтанни изблици в духа на Одата на радостта на Бетовен. По-скоро събитията ще приличат на съдбоносното слизане на Вотан в царството на нибелунгите Нибелхайм, пише в заключение британският ежедневник.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: