Николова: #Компютър ще класира участниците в #обществените поръчки, а не комисии

Като обществен отзвук БОРКОР - Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност все още е между митовете и корупционните реалности, - заяви в понеделник на кръгла маса Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). От Института представиха доклад "БОРКОР – между митовете и корупционните реалности", изработен от екипа на ИРПС. PIA News Agency излъчи на живо кръглата маса, на която присъстваха и.д. директорът на БОРКОР Елеонора Николова, нейният заместник - Петко Сертов, както и създателят на Центъра Ролф Шлотерер. Пълен видеозапис вижте тук: Според Цонева, има шум в системата при създаването на БОРКОР и е невярна представата, че Центърът има оперативни функции. "При обявяването на ръководството на Центъра - февруари 2011г., се създаде невярната представа, че това е структура, която ще разглежда сигнали за корупция, ще преценява тяхното значение и ще ги "разпределя" към компетентните органи", - подчерта Цонева. "След институционализирането на БОРКОР към него започнаха да се изпращат сигнали с искане да се проверят и анализират случаи на корупция. Повече от година след създаването на Центъра се отправи ясно послание от ръководството, че структурата няма оперативни функции и подаването на "сигнали за корупция, които са свързани с конкретни лица и не са проверени, са нежелателни и съответно не могат да бъдат използвани за целите на анализите", - заяви още Антоанета Цонева. Според Елеонора Николова, създаването на БОРКОР е "проява на самочувствие от страна на държавата". "Центърът работи политически неутрално и резултатите са видими и могат да бъдат измерени и оценене", - каза още тя. Докладът „БОРКОР – между митовете и корупционните реалности“  е резултат от независим граждански мониторинг върху дейностите по създаването на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност – БОРКОР и реализираните от Центъра публични политики. Докладът е изготвен въз основа на събрана информация от проведени изследователски интервюта  с представители на Центъра – неговото ръководство и директори на дирекции от специализираната администрация, медиен мониторинг на публикации, анализ на нормативни актове, документи (протоколи и стенограми) и доклади, изготвени държавни институции и Европейската комисия (ЕК), експертни становища на неправителствени организации по. Основната задача на мониторинга бе да установи какъв е институционалният профил на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност;  да идентифицира целите и задачите на структурата; размера на публичния ресурс, насочен към нея и административния капацитет на институцията; да направи независимо заключение относно степента на реализация на поставените цели и  да оцени значението на БОРКОР, като интегрална част от националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Основните изводи от Доклада: • Анализът на документи и проучването на практиката на БОРКОР очертават профил на структура с аналитични функции, подчинена на правителството, центрирана върху усилието да се създават и въвеждат мерки за превенция срещу корупцията. По своя замисъл, Центърът трябва да подпомага всички заинтересовани с експертни анализи и концепции, със становища, както и с конкретни мерки за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. • Административният капацитет на Центъра все още не е напълно изграден. 63% от предвидените 115 бройки на служители, които трябва да се командироват от министерства и ведомства, не са запълнени. Общо 42 служители са командировани и работят като анализатори в БОРКОР. Анализаторите са преминали тримесечно обучение в Центъра. Обучението се провежда в БОРКОР – по собствена програма и със собствени обучители. Средната възраст на командированите служители е 38 години. Професионален опит –средно 12 години. От командированите служители 17 са от МВР( 40%), 7 са от ДАНС, 4 от МРРБ, по 3 от МИЕТ и Агенция „Митници“, по 2 от МО, МЗХ и НАП, по 1 от ДФ“Земеделие“ и МЗ. От предвидените по щат 40 служители в общата администрация са назначени 27 или 33% от местата не са заети. • Дейността на Центъра е обезпечена със сграда и бюджет. В процес на внедряване е софтуер за анализ, който трябва да заработи в началото на 2013 г. За 2011 г. са усвоени 2 012 530 лв. За 2012г. по бюджет са предвидени 5 000 000 лв. Над 70% от усвояваните средствата се насочват за изграждане на информационната система на комплексния модел БОРКОР. Заплатите на командированите 42 служители се поемат от министерствата и ведомствата, от където те идват. Възнаграждението на германския експерт и разходите за пребиваването му в България се осигуряват от Федералното министерство на вътрешните работи на Германия. • Множеството структури, които се борят с корупцията в България и липсата на напредък в тази област, предизвикват недоверие и съмнение в необходимостта от създаване на нови структури. Появата на БОРКОР бе приета скептично от публиката и е естествено очакването да бъдат показани резултати, по които да се прецени значението и смисълът на новата институция. • Има силен обществен и политически натиск за демонстриране на практически резултати от работата на Центъра. Медийният мониторинг на публикации констатира висока критичност на публичната оценка за дейността на БОРКОР. Медиите акцентират върху забавянето на старта на същинската дейност на Центъра; липсата на конкретни и измерими резултати; изразходването на значителен публичен ресурс. До освобождаването на директора на Центъра (април 2012 г.) се следва съзнателно курс за избягване на публичност. Първата пресконференция Центърът дава повече от година след стартирането си – в края на март 2012 г. През април 2012 г. е създадена уебстраница на Центъра, където се представят задачите във времеви порядък и се обясняват мисията и целите на организацията. • Резултати от дейността на Центъра трябва да бъдат представени през месец декември 2012 г. - „Модел на решение в обществените поръчки". През февруари 2012 г. КС възлага този проект на Центъра за изпълнение. Предмет на анализ са причинно-следствените връзки за възникване на системно, процесно и личностно обвързани слаби места на корупция в практиката на организиране, провеждане и възлагане на обществени поръчки. Резултатите трябва да включват законови и нормативни промени, организационни мерки и технологични решения – електронни платформи, които осигуряват условия за възлагане и контрол на обществените поръчки изцяло по електронен път. "Декември месец БОРКОР ще представи готов продукт за вкарване на обществените поръчки в електронен регистър", - обяви гордо и.д. директорът на Центъра за превенция на корупцията Елеонора Николова. По думите й ще бъде предложено техническо решение, което ще изключи субективния човешки фактор при избора на изпълнител на конкретна обществена поръчка. Компютър ще класира участниците, а не комисии, както е сега. За целта ще трябва да се промени Законът за обществените поръчки (ЗОП), което зависи от волята на управляващите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: