По-малко злато не означава непременно по-високи цени

 Джеймс Търк от GoldMoney Foundation и Хуан Кастанеда, преподавател в Университета на Бъкингам, изчисляват, че запасите от вече добито злато са 155 244 тона. Това е значително по-малко от широко приетата оценка за 171 300 тона. При текуща цена от $1700 за тройунция разликата има номинална стойност от $877 млрд.

Авторите на анализа твърдят, че тъй катото златото е паричен еквивалент, количеството от метала над земята може да бъде възприемано по аналогия като златен М3. Показателят, известен като “широки пари”, се използва за изчисляване на циркулацията на хартиените пари плюс различни форми на ликвидни активи в икономиката. “Основното доказателство за паричния статус на златото е фактът, че се трупа. С други думи, ценният метал не изчезва като потребителските стоки. Ползата от него, а оттам и стойността му, не е като предмет на потребление, а от монетарната му употреба”, казва той. Паричната полезност на метала идва от функцията му като хранилище на богатство. “Никоя национална валута няма стабилната покупателна способност на златото, защото неговата версия на М3 расте с приблизително същото темпо, както населението на света и създаването на богатство, ключови компоненти за предлагането и търсенето на пари”, твърди докладът.

Оказва ли обаче фактът, че хората разполагат с по-малко злато като цяло от смятаното досега, някакво реално влияние върху пазарите на актива? Означава ли това практически спад в предлагането – сила, която ще тласне нагоре цената? Ейдриан Аш, ръководител изследвания в Bullion Vault с £1,1 млрд. в злато под управление, не вярва, че има особено значение, тъй като повечето от добития вече ценен метал не се пуска в продажба. Той е “складиран” в бижута, артефакти в музеи и, разбира се, кюлчета. “Това е провокативно проучване на вторичните източници”, казва Аш. “Както отбелязват авторите, първичните данни не са особено изследвани след премахването на златния стандарт преди столетие. Да се надяваме, че този доклад ще провокира нови исторически проучвания върху производството на мините и монетните дворове, тежестта на златото в откритите артефакти и широкото разпространение на златото в местните икономики и чуждестранната търговия.”

“Заключението на доклада, подобно на хипотезата, на която стъпва, обаче не може да бъде категорично доказано. Има някакво единомислие за производството на мините от грабежа на Новия свят насам, но за производството преди Колумб малкото налични данни определят общото количество между 300 и 17 хил. тона”, отбелязва той. “Избирането на по-малкото число ще предизвика спорове, но дебатът няма да е от особена важност за пазара.” Аш изтъква процеса на унищожение на търсене заради високите цени. “Десетгодишният бичи пазар най-накрая доведе до нови рекорди в годишния добив на мините. По-подчертан обаче е скокът в т. нар. запаси за скрап – нежелани бижута, продавани, за да бъдат набрани средства по време на кризата. От гледна точка на търсенето поевтиняването на рупията доведе до още по-рекордни цени в Индия през 2012. Това пък допринесе за намаляване на нетното търсене от най-големите потребители в света. Още не е ясно как икономическото забавяне на Китай ще се отрази върху огромния апетит на страната за бижута, монети и кюлчета.

И така, макар че докладът събуди интереса на инвеститорите и наблюдателите, едва ли ще повлияе на пазара. Много по-важни например са инвестиционните потоци в Запада и фючърсните пазари, движени в момента от страховете, че девалвирането на валути подклажда инфлацията заради правителствените политики за стимулиране на растежа.

 

По в. “Дейли телеграф”

Прочети цялата новина

Свързани новини: