Проклятието да си българин – в България, но и в Париж…

10/22/12 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Проклятието да си българин – в България, но и в Париж…

Българското посолство в Париж. Снимка: архив

Писмо от Париж до външния министър Младенов

Г-н министър, ще Ви опиша една случка.Истинска. За съжаление. Хубав ден, един от редките слънчеви дни, знаете много добре това, в иначе дъждовния Париж.
Жената вчера е подала един акт за раждане, на когото френските власти искат изрично печат от посолството или от консулството, така пише във френското писмо.
Служителката на гишето е любезна, преглежда документа, взема парите за услугата, за един печат – 20 евро…Знаете ли Вие, г-н министър, как се изкарват в Париж 20 евро?
- Консулът ще дойде след време, но по-добре елате утре, защото иначе трябва да платите 40 евро. Утре всичко ще бъде готово – така казва служителката и жената се съгласява. Макар че е на работа, макар че трябва и утре да се моли на шефа си…
И ето я жената на другия ден пак на опашката на гишето. Но служителката този път я попарва с вряла вода::
- Консулът не подписа.
Защо и как? Той, консулът, знаел. Но него пак го няма.
Жената обаче е твърда – ще го чакам. Когато и да дойде, ще го чакам. Ще искам среща и с посланика.
- Но той, посланикът, ще е тук след четири дни, сега е в отпуск – казва й служителят на входа на консулството. Оказва се после, че той е излъгал, защото посланикът, според думите на телефонистката на посолството, щял да дойде следобед.
Виждайки, че жената няма да си тръгне, изведнъж се оказва, че консулът бил … дошъл.
Жената трябва пак да моли официално охраната да я пуснат вътре.
Пускат я. Консулът е директен:
- Не подписах. И няма да подпиша!
Жената казва – ама, изслушайте ме…
Какво ти изслушване, оня вече едва се сдържа – абе, защо ми губите времето.
Жената е изумена – всъщност кой на кого губи времето, та тя го чака него, държавния служител, два дни, за да й каже той, че тя му губи на него времето и не може да й „отпусне” две минути…
В този момент звъни съпругът на жената, притеснен е човекът, какво става, чува обаче гласът на жена си, която моли консулът да чуе поне мъжа й.
Но оня я срязва:
- Не ми го давай тоя. Не искам да говоря с него.
И жената вече е сащисана.
Тя просто иска да попита този държавен служител защо я размотават цели два дни, след като според него преводът на акта за раждане не е редовен и на него не може да се постави печат на посолството? Защо тогава й са приети документите, обработени са, тя е платила съответната такса и й е казано да дойде на другия ден само да си вземе подпечатания акт.
Жената искала да попита и за най-важното – защо оригиналният екземпляр на акта за раждане е подпечатан с четири печата, защо консулът е започнал да го подписва, това си личало явно – по този начин този оригинален екземпляр вече ставал негоден. Какво тогава да прави жената? Да ходи отново в България, пак да й го превеждат, пак… Кой ще я овъзмезди за изгубеното време и средства?
Искала да му зададе тези въпроси, нещо нормално в случая, нали, господин министър?
И тогава консулът става и…изгонва жената…
Все едно тя е животно някакво…
Сълзите се търкулват, обидата я задавя – Господи, и тук ли трябва да страдам, защото съм се родила българка…
Тя отива на съседната врата на посолството, обажда се по телефона, женски глас й казва – посланик Райков го няма, г-жа Балабанова също я няма, е, може и да е ...