Усмивки, добро настроение и приятелство за отец Иван (снимки)

10/22/12 10:56
(http://offnews.offroad-bulgaria.com/)

Усмивки, добро настроение и приятелство за отец Иван (снимки)

Автор Ники Спиров

“На 17.10.2012 г. в столичния рок-клуб “Адамс” водещи музиканти организираха благотворителен концерт в полза на приюта на отец Иван в Нови хан. Събраните храни бяха доставени на следващия ден в приюта.”

Всъщност това е цялата новина. Останалото е трудно да се изрази с думи, защото беше предимно усмивки, добро настроение и приятелство.

Всичко започна от призива за помощ на отец Иван в медиите, когато храната на приюта беше на свършване. Както всички видяхме, светкавично се организираха безброй добри хора, най-вече в Интернет, едни събраха храни, други събраха пари, с които напазаруваха храни, и за кратко време запасите на приюта се върнаха в нормални граници – така, че поне да не се притесняват какво ще ядат следващите дни.

Идеята на барабаниста на “Блус трафик” Николай Табаков обаче беше малко по-различна – искаме помощ от хората, но им предлагаме нещо в замяна: музиката, която обичат!. Дори не беше ясно кои музиканти ще дойдат да свирят въпросната вечер. Дойдоха мнозина!

Сега само ще изредя всичките прекрасни музиканти, за които сцената се оказа малка, и дано не пропусна някого:

Николай Табаков, Божидар Банов – “Порто” и Мирослав Данов (от Блус Трафик), Краси Табаков (Блус Трафик и Подуене блус бенд), Васко Кръпката, Пешето (Джендема и Delta Roosters), Тони (Delta Roosters), Сашо Йорданов (i-band), Свилен Христов (Highball), Домби (Пожар), Невена Велинска – “Малкия” (Три и половина), Гергана Добрева и Доменико Форнари (Ша-ша), Ани Кънева (d.vine), Драган Милев – “Дари”.

А басистът на “Магистри” Юлиян, в качеството си на шофьор на буса с помощите, така и не се качи на сцената. Вместо това посрещаше на улицата многобройните желаещи да помогнат, подреждаше торби и чанти и като цяло изглеждаше изключително доволен.

Васко Кръпката, който успя да дойде, въпреки ефирното си ТВ предаване същата вечер, обяви хармониката си на търг, и инструментът незабавно си намери нов собственик срещу скромна сума в касичката с помощи.

След края на концерта, някъде в малките часове, минахме с буса през един голям магазин и със събраните пари също купихме храни и консумативи. На сутринта всичко това беше закарано в Нови хан.

Нека сега ви разкажа съвсем накратко за приюта на отец Иван.

Виждаме голяма слънчева сграда. Не знам какво и как са построили със собствените си ръце тези хора, но сградите са си съвсем солидни и много спретнати!

Посреща ни весела детска гълчава. Из двора се разхождат само най-малките – останалите са на училище. Питаме за отец Иван и няколко гласа ни насочват: “Деди е ей там!”. Така му казват децата – Деди.

Отец Иван е спокоен и сдържан, доста различен от предварителната ми представа. Телефонът му звъни непрекъснато, говори кратко и делово. 200 души зависят от неговите организаторски умения, но виждам как се опитва да обърне внимание на всяко дете и на всеки пристигнал да помага.

Вкарваме буса и под ръководството на отеца всички започваме да пренасяме и подреждаме храните и останалите неща. Веднага се вижда, че малките обитатели не са свикнали да мързелуват. Всеки хваща колкото може да носи и за нула време неопакованите консерви (изсипани направо в буса, защото спестихме торбичките) са подредени в склада на столовата.

Питам може ли да поснимам наоколо – разбира се, снимай навсякъде. Той самият за съжаление има среща – надявах се да поговорим повече, но само успявам да го хвана да позира за няколко снимки, и вече трябва да посрещне следващите коли, пълни с памперси и приветливи хора, идващи да помогнат.

Дворът тъне в зеленина. Има много лехи със зеленчуци и много цветя, а сред тях напето се разхожда един шарен петел. В средата на двора се мъдри истинска сцена – но такава мераклийска сцена не сте виждали. Направена е от транспортни палета и веднага ми напомня сцената в с. Ганчовец, която построихме за “Ракия-магия”. Тук по огряната от сутрешното слънце сцена тичат деца, пискат бебета, а отстрани жените почистват зеленчуци за обяда. Обяд за над сто човека се готви в казани като в истинска столова… Започваме да разбираме как всичко, което сме донесли, е само до време – и си обещаваме да донесем още. Слава Богу, че има хора като отец Иван, за да ни подсетят – и най-вече, че има хора като всичките тези приятели, всеки събрал колкото може – един донесъл няколко консерви, друг дарил 5 лв – но всички с идеята да помогнат.

От свое име мога да кажа, че много отдавна не съм се чувствал така добре, както в тези часове на приятелство, любов и усмивки. Има надежда, така да знаете. Очаквайте продължение.