За богохулство ли е обвинен турският музикант Фазъл Сай?

 в. Хюриет дейли нюз

Турският пианист Фазъл Сай, световноизвестен музикант, се изправи пред съда миналата седмица по подозрения, че е нанесъл обида на религиозни вярвания. Процесът се превърна в световна новина, като много медии интерпретираха въпроса като случай на богохулство. Често те посочваха, че “ислямското правителство” на Турция не е голям почитател на Сай и внушаваха, че процесът срещу него може да има нещо общо с “ислямизацията” на Турция, която някога беше прекрасно светска страна.

Фактите обаче са малко по-сложни. Като някой, който също не е голям почитател на Сай, но който е против изпращането му в затвора заради това, което е казал, нека се опитам да ви обясня нюансите в случая.

Преди всичко нито сегашното турско правителство, нито някой нов закон или разпоредба, които то е постановило, изправиха пред съда Сай. Членът от турския наказателен кодекс, който той е обвинен, че е нарушил, член 216, е в сила от десетилетия. Съответната му част гласи следното:

“Всеки човек, който открито очерня религиозните вярвания на определена група, трябва да бъде наказан със затвор между шест месеца и една година, ако действието му води към нарушаване на обществения мир”.

Всъщност, с поправка през 2004 г. “ислямското” правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), в съответствие с препоръките на ЕС, либерализира този закон, добавяйки последната клауза, а именно “ако действието му води към нарушаване на обществения мир”. Преди това беше по-лесно да осъдиш някого за “очерняне на религиозните вярвания на определена група”.

Нещо повече, законът наскоро доведе до други съдебни процеси, които вероятно ще бъдат приветствани от повечето либерални критици. През 2009 г. например, група турци, които поставиха на вратата на своето “културно дружество” табела с надпис “Забранено за евреи и арменци, но позволено за кучета” бяха осъдени за нарушаване на член 216. Те бяха осъдени на пет месеца затвор, които бяха заменени с глоба от 3000 турски лири.

Сай също е обвинен за “очерняне на религиозните вярвания на определена група”, по-конкретно мюсюлманската, заради това, че е сравнил ислямския рай с бордей и че е нарекъл мюсюлманите (алахисти според неговия изказ) “нищожества, смешници, крадци и клоуни”.

Това значи, че Сай не е обвинен за “богохулство”, което би значило обида към Бога. Не, той е обвинен по-скоро затова, че е обидил група хора, очерняйки техните ценности и обиждайки характера им.

Следователно забележките на Сай действително може да бъдат сметнати за “език на омразата” според някои европейски стандарти. (Ако евреите бъдат наричани “нищожества, смешници, крадци и клоуни”, това вероятно няма да бъде много добре прието в страни като Германия.) Затова ми беше трудно да разбера някои от строгите гласове от Европа, излезли в защита на Сай.

Лично казано обаче, моите стандарти за свобода на словото са по-високи от средните за Европа. (Макар че намирам за ненормално и безотговорно отричането на Холокоста например, смятам, че е неприемливо криминализирането на това.) Следователно не мога да споря в полза на забраната на расистката реторика и дори на насърчаването на омраза, стига това да не подтиква към насилие.

Ето защо смятам, че ние, турците, трябва да реформираме още повече член 216 и да спасим хора като Сай от подобни дела. Фактът, че приемам Сай за нелиберален, антидемократичен, жадуващ за военен преврат, груб и арогантен ислямофоб не променя това.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: