Роман за изгубената надежда, за страха от новото начало... и за несъвършената, но вечна любов. „Всеки може да разцъфне в нещо красиво...” Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават романтични послания: жълт нарцис – ново начало и надежда, индийски лотос – душевна чистота, червена роза – любов, вероника – вярност и всеотдайност, мъх – майчина обич... Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове – едно непогалено и необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. Постепенно обаче научава езика на цветята и чрез тяхната символика изразява отношението си към хората. На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със...