Защо не откривам своя отговор във въпроса на предстоящия ядрен референдум

При очерталата се висока вероятност от референдум за нова ядрена мощност, който не включва вариант за избор между нов блок в АЕЦ "Козлодуй“ и АЕЦ "Белене“ нямам друга възможност, освен да гласувам "против" или да не гласувам. Сигурно е обаче, че много хора могат да гласуват и „за“, в това число и тези, които са против АЕЦ „Белене“, но нямат против да се разположи седми блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй“. Последното е все още хипотеза, която трябва да се докаже като икономическа състоятелност. Хората нямат информация - не се знаят финансовите, икономически, социални, екологични, геополитически и прочие последствия. Документацията по "прозрачния“ проект АЕЦ „Белене“ е все още засекретена като държавна тайна, а се очаква от гласоподавателите да дадат мнение?! Това е не само аморално, но и противозаконно – в това число и противоконституционно.   Не съм противник на ядрената енергия, но никой не може да разчита както при социализма на моя "сляп“ и безусловен глас. Сигурен съм такива мисли имат мнозинството от българските избиратели. Това е част от нашата сделка с управляващите – власт и глас срещу ангажименти и информация. Референдумът не е конкурс за красота, а строг разчет на бъдеще и ресурси, при това не само на днешното поколение, но и техните деца и внуци.   Не виждам доказателствата – неопровержими и дългосрочни, че България има нужда от нови 2000 мегавата към съществуващите 2000 МВ до 2035 година. Прогнозите за годишен ръст на потреблението в оптимистичния вариант е максимум процент -процент и половина. Този ръст не е нито безусловен, нито устойчив и най-вече няма никаква гаранция, че той ще се покрие от сегашни технологии или централизирани свръхсистеми за електрогенерация, каквито са АЕЦ.   Ако избирателят беше Властелинът на енергетиката   Нека българският избирател за момент влезне в ролята на диспечер на енергийната ни система и се опита да реши пъзела на балансирането на следните инсталирани и разполагаеми мощности (по окрупнени показатели).   Имате 2000 МВ ядрена мощност, соларни мощности 450-550 МВ, вятърни -350-400 МВ (това са минимални оценки), ВЕЦ – от 100 до над 1000 МВ, 350 МВ топлофикации с електрогенерация, ТЕЦ за електрическа енергия – Мариците – над 3000 МВ, и още над 2000 МВ в ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Русе" (не говорим за другите по-малки). Имате разбира се и ПАВЕЦ-Чаира, която е основният балансьор на системата.   Минималният ви товар на системата е под 2800 МВ, максималният - примерно 8000 МВ (тепърва предстои да се види дали по-високите цени на електрическата енергия няма да намалят и пиковото потребление). Имате износ от 650 МВ. Разбира се не всичко е събиране, има такова понятие като системна устойчивост, т.е. можете да разсъждавате линеарно върху възможностите за рязко повишаване на износа, но максимално допустимото количество, което може да се изнесе без да се постави системата на критично изпитание в сегашното състояние, е приблизително 1600 МВ при идеален сценарий. Това не зависи от капацитетите на интерконекторите, а от вътрешните баланси на енергийната ни система.   Освен в пиковите моменти през зимата, когато в резерв ви остават около 2000 МВ, през по-голяма част от годината това, което правите, е да изключвате от системата генериращите дружества. Колкото по-често натоварването на системата е под средните равнище , толкова по-често мощностите бездействат и се плаща за разполагаемост. През месец октомври, особено когато не е още отоплителния сезон, товарът на системата е около 3500 МВ. И това, което се прави, е да се изключват генериращите мощности – изключват се Мариците, ВЕЦ се оставят на минимално натоварване. ТЕЦ "Варна“, ако има изобщо честта да се включи, е при изключителни случаи. Тъй като инсталираните мощности растат, а потреблението изостава, все по-голяма част от съществуващите в това число и базови мощности минават към графата "разполагаемост“. Мисията за диспечерите става невъзможна – да се балансира и поддържа устойчива цялата енергийна система като се активират и изкупува енергия от ядрените точки, като се изолират другите генериращи звена в цялата страна, особено при минимални товари в системата и слаб износ.   Сега си представяте, че имате още 2000 МВ от новата ядрена мощност – какви са вариантите. АЕЦ "Козлодуй“ е почти задължителен за включване на пълна мощност, защото електроенергията е най-евтина и защото реакторите няма особена гъвкавост при производството.   Износ не става, не само защото нямате договори, но и защото преносната система и интерконекторите не дават такава възможност. Вътрешното потребление изобщо няма нужда от нова централизирана генерация. Хората не чакат директиви на правителството, за да си инсталират собствените интегрирани генерации или да намалят потреблението чрез енергийна ефективност. Не се очертава нова индустриализация на страната. И какво правите – тъй като са вложени огромни пари в новите ядрени блокове и за тях възвръщаемостта е въпрос на живот и смърт – те трябва да работят задължително.   Следователно Вие – властелинът на енергетиката - ги натоварвате максимално. Поради което трябва да изключвате – първа жертва ще паднат ТЕЦ-овете в това число и Мариците. Това ще влоши рязко финансовите им показатели, независимо че са вложени огромни инвестиции в екологизация на производството им. Ще пострада и въгледобивът. В Хасковска и Старозагорска област рязко ще нарасне безработицата – над 100 000 души пряко или косвено зависят от басейна "Марица изток" и топлоцентралите. Приходите в бюджета – републиканския и местния, ще паднат, компенсацията от АЕЦ "Белене“ е несигурна поради високите разходи по обслужване на дълга и изтичането на ползи зад граница.   Мегапроект, убиващ останалите в отрасъла   Само с изключване на Мариците обаче няма да се размине– ще трябва да изключваме и ВЕЦ-овете, а новият проект за Хидроенергийната каскада "Горна Арда" остава на рафта завинаги. Забравяме за нови ВЕИ до и след 2020 година, въпреки че още към 2015 година цените на електрическата енергия от соларни панели ще бъде по-евтина от прогнозната цена на новата ядрена мощност. И тъй като не може да се очаква, че хората няма да започнат да си инсталират сами ветрогенератори или панели – соларни и топлинни, да се самозадоволяват енергийно, ще трябва да се измисли декрет, с който да се забрани на хората да се откачат от мрежата, защото белият слон АЕЦ "Белене“ трябва да работи и да си връща парите в "стъкларския магазин“, наречен България.   И тогава ще изправите Плевен и Белене срещу цяла България- защото навсякъде имате или електроцентрали, които ще трябва да престанат да работят, или да намалят своята натовареност, или ще имате граждани, на които им оспорвате правото да излязат от Мрежата и да си решат енергийното уравнение сами. Това ново енергийно "робствво“ няма да се ограничи само до сегашното поколение, но ще засегне няколко генерации напред. А междувременно цялата Ви енергийна система ще бъде дебалансирана, а диспечерите в Електроенергийния системен оператор ще трябва да се пенсионират на 30 години поради прекомерен стрес и натоварване.   Само дълговете на АЕЦ "Белене“ ще останат с нас и когато ни няма. Фалитът или временната загуба на власт е максималната санкция на политици и "стратегически инвеститори“, които рискуват за наша сметка. Само нашата с Вас държава стои накрая на поредицата от политически и корпоративни спекуланти за да покрие сметката по извеждането от експлоатация и съхраняване на ядрените обекти, на отработеното ядрено гориво и ядрени отпадъци.   Референдум, след като вече каруцата е в калта   Този референдум не издава уважение към избирателя - той трябваше да бъде направен от инициаторите му преди да се започне проекта преди 10 години, за да бъдем питани дали искаме нова ядрена мощност преди тя да се построи, а не днес когато "каруцата е в калта“ и разходите са направени. Защо си мисля, че някой търси във вота на референдума индулгенция за минали и бъдещи грехове? Защото не вярвам, че хората, които направиха ВЕЦ от 80 МВ за един милиард лева, могат да управляват 20 милиарда лева. Търговските и инвестиционни банки също не вярват, затова отказват да финансират подобни финансови пирамиди.   Какъв достоверен опит в управлението на големи инвестиционни проекти и предприятия за последните двадесет години имаме на институционално и корпоративно равнище, за да влезнем в подобна свръхинвестиция ? Затова разполагаме с дълъг списък от негативни примери и злоупотреби със средства, лошо структурирани и управлявани проекти, без системи за контрол и отчетност. Достатъчно е да се види сегашното състояние и въз основа на посочените тенденции и анализи погледне в бъдеще състоянието на БЕХ, НЕК, "Булгаргаз" и т.н. Там тревогата тепърва ще се задълбочава.   Ще гласувам "против", или няма да гласувам, защото всички водещи в технологично отношение държави се отказват от строителство на нови ядрени мощности, в това число и в Европа. Дори във Франция нямат никакви планове за ново строителство, а във Великобритания западните инвеститори се оттеглиха – останаха руски и китайски компании, които не предизвикват ентусиазъм. Това означава, че ако искаме да бъдем технологично развита нация, инвестирането на "семейното сребро“ в нова ядрена централа не е правилната посока. Не случайно за АЕЦ "Белене“ с нейните 20 милиарда лева няма офсетна и „преливен ефект“ програма, няма анализ за технологично въздействие. Ние даваме бизнес на чужди корпорации, а не получаваме нищо като насрещни бизнес ползи. Нека следващия път телевизионните екипи да покажат не изработеното оборудване, а обектите и примерите за успешен български бизнес в Русия, за да се види какво е съответствието в мащабите.   А ако въпросът беше...   А сега да си представим, че бъде поставен въпросът така – ако решим да вземе назаем 10 милиарда евро - какво ще предпочете българския избирател - АЕЦ „Белене“ или:   - Да се удължи живота на блоковете 5 и 6 с двадесет години, т.е. до 2037 и 2039 година само за 250 милиона евро, с което ще се гарантира бъдещето на българската ядрена енергетика до следващото поколение ядрени технологии;   - Да бъдат построени всички магистрали и изцяло обновена пътната инфраструктура в България;   - Всеки българин да получи енергийно ефективно жилище, като му се намалят сметките за ток и парно с 30%;   - Да се ликвидира безработицата, чрез пълна заетост и обърне тенденцията в демографските баланси;   - Да се извърши цялостно технологично обновление на българската икономика;   - Да се финансират едновременно образователните, пенсионни и здравни реформи – разбира се само срещу гаранция за резултат;   Моят списък е три страници. Вашият със сигурност не е по-къс.   Защото въпросът действително е – в какво да вложим семейното сребро? Но тези нюанси ги няма в общия въпрос на референдума - за или против нови ядрени блокове в българската енергетика? Ето защо нямам никаква друга възможност освен да гласувам "против" или да се спестя разходката до избирателните секции. Не съм сигурен, че това е целта на референдумите – да не дават възможност за мнение въз основа на информиран избор.   Суетата и славата са преходни, бедността и дълговете остават.

Прочети цялата новина

Свързани новини: