Външната политика на САЩ страда по време на избори

Продължителната предизборна кампания за Белия дом показва защо САЩ се затрудняват толкова много да следват разумна външна политика в безпрецедентно сложния свят. Да се говори за външна политика в разгара на избори събужда неустоимото изкушение да се предлагат опростени лекове за сложни външни предизвикателства. Това обяснява прибързаните публични декларации, че сирийският президент Башар Асад трябва да си иде дори и преди да бъде формулирана реалистична американска политика за постигането на тази цел. Това обяснява и безразличието пред пламенните молби на израелския премиер Бенямин Нетаняху за ултиматум към Иран и многократните повторения за евентуална употреба на американска военна сила, без да се обмислят добре потенциалните регионални и дори глобални последствия. Това обяснява също обещанието на републиканския кандидат-президент Мит Ромни, че в първия ден от президентството си – без предварителни преговори - ще предприеме наказателни мерки срещу валутните манипулации на Китай независимо от вероятните ответни мерки. Уви, подобна външна политика - извлечена от политически целесъобразни и краткотрайни обещания - рискува да задейства динамика, която в крайна сметка ще доведе до международен хаос. Особено идеята, че САЩ могат по някакъв начин да гарантират бъдещето на Израел, като наложат нов ред в Близкия изток – чрез мощен износ на "демокрация" в Сирия и Иран, е опасен блян. Доминиращите позиции на САЩ в Близкия изток от 1945 г. насам бързо западат на фона на вълненията, погълнали региона. Повечето от преобладаващите граници, които датират от англо-френските диктати след Първата световна война и паралелното разпадане на Османската империя, са нестабилни. Дори водещите страни в региона, особено Иран и Турция, са уязвими за вътрешни етнически и религиозни вълнения. В тази взривоопасна среда американска намеса в Сирия или военен удар по Иран от Израел или САЩ най-вероятно ще предизвика регионална експлозия. Ирак все още преживява разединяващите последици от американската военна инвазия. Той е на ръба на разрушително сунитско-шиитско насилие. За Сирия и Иран ще е лесно да го разпалят. Ливан и Йордания също са уязвими. Експлозивна криза в региона ще има последствия и другаде. Неизбежното покачване на цената на петрола - предизвикано от повишените застрахователни цени, дори ако Ормузкия проток е държан отворен със сила от американските ВМС - ще хвърли в безпорядък финансовото възстановяване на Европа. Различията между европейските държави ще се задълбочат. Великобритания ще бъде изкушена да се разграничи от европейските си съюзници, за да се превърне в Атлантическия океан в еквивалента на зависимата от САЩ Япония в Тихия океан. Русия няма да има основания да се съобразява с Америка. Тя ще се чувства свободна да окаже натиск на европейците да уважават геополитическите й аспирации в Украйна и дори Грузия в замяна на някои отстъпки относно цените на енергийния й износ. Мотивирна от антиамериканските предубеждения на Владимир Путин, тя ще търси по-тясно стратегическо сътрудничество с Китай. Един Китай, който вече е подразнен от склонността на Америка да се насочи към Азия във военно измерение, и засегнат от заплахите, чути в американската предизборна кампания, може да не е безразличен към такива егоистични руски изкушения. С разгръщане на президентската кампания Израел изпуска възможността да се превърне в приемана и трайна част от Близкия изток заради решимостта си да колонизира по-голямата част от Западния бряг. Въпреки това истинско партньорство с жизнена палестинска държава може да създаде център за технологически и финансови иновации, подобен на Сингапур в югоизточна Азия. То може да доведе също до по-тясно сътрудничество с Египет, който като цяло не гори от желание да бъде замесван в междурелигиозни арабски конфликти. Сериозен и подробен анализ на политиката ще има едва след изборите на 6 ноември, след като политическата треска отмине. Независимо дали Барак Обама или Мит Ромни спечели изборите, следващият американски президент трябва бързо да се заеме с предизвикателствата във външната политика, които за съжаление бяха пренебрегнати в тази предизборна кампания. Подробен преглед трябва да доведе до четири своевременни решения на САЩ. Първо, по въпроса за Сирия да се ангажират Русия и Китай да подкрепят примирие с мандат и мониторинг на международната общност като охлаждаща страстите фаза преди избори под международно наблюдение. Второ, при липсата на споразумение по иранския ядрен въпрос да се продължи със затягането на санкциите и да се обещае публично, че САЩ ще отвърнат на всяка заплаха от Техеран към която и да е близкоизточна страна, включително Израел, по същия начин, по който щяха да отвърнат на съветска заплаха към съюзниците си по време на Студената война. Трето, да се осигури силна и ясна подкрепа за по-обединена в политически план Европа чрез осъвременена обща Атлантическа харта. Четвърто, САЩ да започнат стратегически диалог на високо ниво с новото китайско ръководство, за да се систематизират фундаменталните интереси на двете страни и да се избегне повтаряне на трагичните войни в Европа през 20-и век. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: