Турция на кръстопът, все по- често гледа към Балканите

През изминалата седмица Истанбул бе домакин на две международни конференции, посветени на една и съща тема - 100-годишнината от Балканските войни. Първата се организира от Центъра за анализи към турското външно министерство, а втората от истанбулската община Зейтинбурну.

Годишнината от началото на Балканските войни в Турция се отбелязва под наслова “От Балканските войни към балканския мир”. Тя се отбелязва с редица инициативи, в които са ангажирани както официални лица и институции, така и неправителствени организации, общини в Истанбул и в Одринския район, където са се разиграли най-важните битки.

На конференцията, проведена под егидата на турското външно министерство, външният министър Ахмет Давутоглу подчерта, че Балканите трябва да извлекат поуки от трагичните събития, преживени преди 100 години.

“За да не се повторят тези събития, смятам, че е време нашият регион да се ангажира със своите проблеми, страните да се отърсят от разпокъсаността, отчуждеността, конфронтацията и дистанцията помежду си. Трябва им компетентност, благодарение на която регионът ни сам да може да се справя с проблемите си”, заяви Давутоглу.

Представители на политическите среди от няколко балкански страни в лицето на външните министри на Албания, Македония, Босна и Херцеговина участваха в конференцията. Поканени са били също техните колеги от България, Румъния, Гърция и Сърбия. Впечатление направи, че политическите участници във форума бяха главно от Западните Балкани, макар че присъстващите представители на академичните среди бяха от всички страни на региона.

В изказванията на болшинството участници акцентът падна не толкова върху историческите събития през 1912-1913 г., а върху ситуацията сега на Балканите и икономическата криза като заплаха за стабилността на региона.

Сред участниците беше доц. Екатерина Никова от Института по балканистика към БАН, която постави конференцията в контекста на серия подобни срещи, които според нея са “част от едно активизиране на Турция на Балканите, на нейната външна политика”.

По думите на доц. Никова това става на фона на едно определено задържане на европейската интеграция на Балканите, следствие от други проблеми на Европа.

“За нас, колкото и да гледахме трезво на нещата, ЕС беше фар на надеждата, той се очакваше едва ли не автоматично да реши проблемите на обърканите отношения на Балканите и да осигури икономическия напредък. Никой не предполагаше, че може да се усъмним във възможностите на ЕС. Сега става точно това. Гърция е красноречив пример”, каза доц. Никова.

По думите й Турция, която стои на кръстопът по отношение на европейската интеграция, с тази конференция прави една много силна заявка, че остава в региона, че се интересува много от него, че е част от Балканите. “Турция има голямата амбиция да играе доминираща роля към всички страни поотделно и в района като цяло”, казва доц. Никова.

Подобни амбиции предизвикват притеснения и страх в някои балкански страни, които виждат в това проява на неоосманизъм. Това пролича и в някои от задаваните въпроси. Турските политически и академични среди обаче категорично отхвърлят подобни тълкувания.

“В интереса на Турция към османската култура, към османските ценности на Балканите няма никакви скрити намерения”, подчерта проф. Бюлент Арас.

Според Месут Йозджан, заместник-ръководител на Центъра за анализи, това ангажиране на Турция с региона на Балканите е част от нова линия, различна от тази през 90-те години на 20 в., когато Турция бе ангажирана само с вътрешните си проблеми.

“Турция не е такава, каквато беше преди 20 години. Оттогава досега разрешихме една голяма част от политическите и икономическите си проблеми и затова сега се ангажираме с връзките и отношенията ни със съседите, държим те да се развиват добре и да допринасят за мира и стабилността на региона”, казва той.

По думите му това са ангажименти, които имат три основни измерения - политическо, културно и икономическо.

“Особено голям напредък постигнахме в икономическите отношения с редица балкански страни. Взаимният стокообмен с България надхвърля 4 млрд. долара, със Сърбия премахнахме визите и имаме договор ...

Свързани новини: