Яни Янев: Конституционният съд може сега да гледа въпроса за #референдума

Статия на Яни Янев, народен представител в 40-ото НС от НДСВ и зам.-председател на Комисията по правни въпроси. Сега е хоноруван преподавател по административно право във ВСУ "Черноризец Храбър". Активен участник в разработването и приемането на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

С решението, което НС прие по отношение на въпроса за референдума, като премахна текста за АЕЦ „Белене”, по същество извърши не редакционна, а съдържателна поправка на въпроса. Така се губи връзката с предходното решение на НС за спиране на строежа на АЕЦ „Белене” и се подменя волята на половин милион граждани. Сега вече действително сме изправени пред акт на НС, който противоречи на Конституцията, тъй като упражняването на държавната власт чрез прилагането на принципа на пряката демокрация, обхваща целия процес от формулирането на въпроса до провеждането на референдума. НС има правото да прецени само съобразяването на въпроса с Конституцията и ограниченията на закона и това може да бъде единствената причина, поради която един въпрос да не бъде допуснат до референдум, така както е поставен в подписката, но не и да бъде редактиран. Очакванията на хората с утвърдени демократични нагласи днес са не толкова дали зададеният с подписката въпрос е този, по който следва да се направи първият в най-новата ни история референдум и какъв да е неговият отговор, а дали референдумът ще се състои и при какви условия. Вече десетилетия наред в нашия политически живот вратите на пряката демокрация бяха затворени. Ето защо от особено значение е Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да бъде приложен правилно и да се излезе от неговия тясно партиен прочит, за да преминем уверено прага. За НДСВ приемането на този закон в 40-ото НС беше от голямо значение не само с това, че създаде действителни предпоставки за прякото участие на гражданите в управлението на страната, но с приемането на този закон се откри възможност за реализация на част от принципите на либерализма – за свободата, отговорността и субсидиарността. Убеден съм, че тезите за „успешен” или „неуспешен” референдум ще имат своите многобройни политически привърженици и тълкуватели. Да се твърди, че един закон е лош без да е приложен нито веднъж е твърде умозрително. Вярно е, че честата поправка на законите не е добра законодателна практика, но най-добрият път за усъвършенстване на един нормативен акт е пътят на неговото практическо приложение. Впрочем, има ли някой от приетите през последните двадесет години закони, който да не е променян по няколко пъти? Щом броят на действителните подписи от внесената в НС от БСП подписка е 543 639 вече въпросът дали трябва или не трябва да се проведе референдум отпада. Референдум трябва да има и НС не може да приеме друго решение освен за провеждането на референдум. Дебатите обаче се съсредоточиха върху законността на въпроса за референдума. Той не трябва да противоречи на Конституцията и да не засяга въпроси от компетентността на Великото народно събрание, както и някои от правомощията на обикновеното Народно събрание, отнасящи се до размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски, до въпросите на държавния бюджет, до правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание както и до вече ратифицирани международни договори. Внимателният прочит на посочените текстове от Конституцията и Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление по които не може да се проведе национален референдум показват, че така формулираният от БСП въпрос не е противоконституционен и не попада в ограниченията на Закона. Твърденията на противниците за провеждане на референдум по този въпрос, че произнасянето по икономически и инвестиционни въпроси е извън допустимите за решаване чрез референдум остават необосновани, тъй като Народното събрание вече прие със свое решение да се произнесе по съдбата на строителството на АЕЦ „Белене”, което е задължително за всички, като закон. Явно тук се крие и отговорът на въпроса защо никой не сезира Конституционния съд да реши този спор, а се прие формулата за редактиране на въпроса. Целта на поставения за произнасяне чрез референдум въпрос е чрез волята на народа да се отмени решението на НС, с което се спря строежа на АЕЦ „Белене”. Въпросът за противоконституционността на предложения за референдум въпрос може да бъде само в контекста на обявяване за противоконституционно решението на НС, в отговор на което идва въпросът на референдума. В случай, че са налице условията за признаване на резултата от референдума и повечето от гласувалите са отговорили с „да” НС е длъжно в срок от 3 месеца от обявяването на резултата от референдума да приведе свой акт в съответствие с волята на гласоподавателя. В случай, че не е налице тази логическа обвързаност с последващо поведение на законодателния орган, упражнението „референдум” става безсмислено.

Прочети цялата новина

Свързани новини: