Нобелистът Мо Йен: Вярвам, че цензурата е полезна за литературата

10/29/12 23:17
(http://e-vestnik.bg/)

Нобелистът Мо Йен: Вярвам, че цензурата е полезна за литературата

Мо Йен. Снимка: личен сайт

Мо Йен разговаря с Джон Фрийман, главния редактор на Granta Англия, за писането, за силните жени, за запазването на идиомите и каламбурите дори при превода и за това как да избегнем цензурата. Интервюто е предоставено от сп. Гранта (България).

Д. Ф: Действието в много от вашите романи се развива в наполовина измислен град, напомнящ на вашия роден град Гаоми, подобно на американския Юг на Фокнър. Какво ви кара да се връщате към тази фикция и дали фактът, че книгите ви се четат по целия свят, променя по някакъв начин този фокус?

М. Й: Когато започнах да пиша, тази среда съществуваше много реално, а историята бе собственият ми опит. Но след като все повече мои творби започнаха да се издават, моето всекидневие започна да се изчерпва и така бях принуден да привнасям и малко въображение, дори фантазии, тук и там.

Д. Ф: Нещо във вашето писане напомня на произведенията на Гюнтер Грас, Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес. Достъпни ли бяха за вас тези писатели в Китай през годините на вашата младост?Може ли да ни разкажете малко повече за това кой ви е повлиял?

М. Й: Когато започнах да пиша, годината беше 1981, така че не бях чел нищо от Гарсия Маркес или Фокнър. През 1984 за пръв път прочетох техните книги и несъмнено тези двама писатели са оказали голямо влияние върху моите произведения. Открих, че житейският им път е доста сходен с моя, но това разбрах едва по-късно. Ако ги бях прочел по-рано, вече щях да съм сътворил шедьовър, както са направили те.

Д. Ф: Ранните ви романи като „Червено сорго“ като че са по-откровено исторически и дори някои ги наричат „роматични“, докато в последно време романите ви се насочват по-открито към съвременната атмосфера и теми. Това съзнателен избор ли е?

М. Й: Когато написах „Червено сорго“ бях на по-малко от трийсет години, доста млад. По това време животът ми бе изпълнен с романтични представи, когато се връщах назад, към дедите си. Описвах техния живот, но не знаех твърде много за тях, затова вмъкнах доста въображение в тези образи. Когато написах „Умора от живота и смъртта“, бях на повече от четирийсет, от младеж се бях превърнал в човек на средна възраст. Моят живот е различен. Животът ми е по-свързан с настоящето, по-съвременен и преднамерената жестокост на времената, в които живеем, потушават романтиката, която някога изпитвах.

Д. Ф: Често пъти пишете на местния диалект на вашата провинция Шандун, което придава на прозата ви някаква стоманена острота. Дразни ли ви това, че някои идиоми и игрословици могат и да се предадат сполучливо в английския превод или може би успявате да преодолеете този проблем заедно с преводача си, Хауърд Голдблат?

М. Й: Да, наистина, използвам доста широко местен диалект, идиоми и каламбури в по-ранните си творби, защото по онова време въобще не мислех, че те ще бъдат превеждани на други езици. По-късно осъзнах, че такъв език създава много трудности за преводача. Но не мога да не използвам диалект, идиоми и игрословици, защото идиоматичният език е жив, експресивен и представлява основна част от авторския стил на писателя. Така че, от една страна, мога да видоизменям и приспособявам някои от използваните от мен каламбури и идиоми, но, от друга, се надявам преводачите, по време на своята работа, да пренесат игрословиците, които използвам, на друг език – това е идеалният случай.

Д. Ф: В много от вашите романи главните героини са силни жени – „Пищни гърди, тлъсти бедра“, „Умора от живота и смъртта“, „Жаби“ – смятате ли себе си за феминист или ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/29/12 23:17 http://e-vestnik.bg/15980/nobelistat-mo-yen-vyarvam-che-tsenzurata-e-polezna-za-literaturata/