Премиера на книгата "И всеки помни по един учител"

Съюзът на архитектите в България  кани на премиерата на книгата
” И ВСЕКИ ПОМНИ ПО ЕДИН УЧИТЕЛ”, на НА МАРИЯ ГАЛИШКА- ВЛАДИМИРОВА
/Акцентът ще бъде за тримата архитекти, представени в нея: Анна Танова, Владимир Антонов и Андрей Михайлов/

Публицистът и писател ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ще прочете рецензията си за книгата, поетите ХАРАЛАМПИ ХАРАЛАМПИЕВ И ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ще изпълнят по едно свое стихотворение, а арх.Андрей Михайлов /бас/, ще зарадва публиката с няколко оперни арии.Ще участват още флейтистката Румяна Петрова и цигуларят, арх. Любен Йотов.
Очакваме ви на 30. октомври /вторник , 16.00 часа, Зала 2, улица „Кракра” 11


Георги Георгиев

„И ВСЕКИ ПОМНИ ПО ЕДИН УЧИТЕЛ”
Така е озаглавена новата книга на Мария Галишка-Владимирова, която Военното издателство предлага на читателите.
Книгата съдържа 25 интервюта, които авторката е подчинила на един замисъл. Завършек на произведението е нейното съдържателно емоционално заключение. В него Мария Владимирова се показва като автор, пил от чудодейни извори знания и красота. В тези страници е синтезирано такова богатство, че прилича на есенция, извлечена от тонове материални носители. Този текст спокойно може да се разгъне като самостоятелна книга.
Авторката затваря плътно своя замисъл на книга, пълна с мъдрост и осмислен житейски и педагогически опит.
За мен като читател най-характерното за тази единна творба е осъществената авторска концепция. В 200 страници 26 личности, 9 от които са жени, споделят своя богат опит, познания, философски заключения. Те са в пълно съзвучие с целта,която си е поставила Мария. Това се дължи на нейните обмислени, индивидуализирани, насочващи въпроси. Авторката е създала композицията, тя е предусетила музиката, тя води хорото на този единен разговор.
Не е лесно създаването на такова произведение, защото е в сложната сфера на педагогиката. Мария Галишка-Владимирова създава тази книга цял живот. Погледнете сами – първия си разговор по темата тя води през 1979 година, следва втори и трети – през 1985 и 1986 година. Владимирова е изпълнила главното изискване на жанра: да отива на среща с всеки свой събеседник подготвена наравно, дори повече от него, по въпросите, които задава. Всеки, който прочете книгата, ще се убеди, че тя е на равнището на събеседниците и е водеща в диалога.
Още стихотворението „Ръката на учителя” от талантливия поет Харалампи Харалампиев показва крайната цел на книгата. Разнообразните въпроси, отсенките на питанията насочват събеседника да разкрие същността и широтата на званието учител. По думите на П.Р. Славейков това звание е велико и толкова високо, „щото надминава всички други разряди на обществения живот”.
Друга отличителна черта на книгата е нейното съвременно звучене. Тя не е носталгично съчинение за отминало време, когато учениците отиват в първо отделение като бели листове, върху които учителят тепърва ще пише. Днес те влизат в класната стая обременени от информация, поглъщана стихийно. Всекидневно и всекичасно върху тях се излива порой като факти и сведения от всякакъв характер. Те не са систематизирани и подбрани, понякога са взаимно изключващи се. Децата, юношите, младежите, които учат, са подложени на страшни въздействия на социалните мрежи и заобикалящата ги среда.
Актуалното звучене на книгата се опира на факта, че повечето от интервютата са записвани през последните години и отчитат всички тези неблагоприятни обстоятелства. Ето, Петър Кушлев споделя, че е дал клетва пред Владимир Димитров-Майстора и цял живот я осъществява. Янка Такева прави умозаключението, че: „Всеки може да те роди, но не всеки може да те направи личност”. Архитект Владимир Антонов признава своята фанатична любов към професията, наследена от предишното поколение архитекти, а Дамян Обрешков подчертава, че големият учител е животът и мъдрите хора, които срещаме.
Характерна черта на сътворената от Мария Галишка-Владимирова книга е вътрешната й балансираност. Различна е възрастта на събеседниците, в различни области на познанието са се изявявали, от различни региони са, но това хармонизира, а не разцентрова общата тоналност на книгата. Това се постига от въпросите, които като във фокус събират ценните съждения на събеседниците. Да погледнем изповедите само на няколко от събеседниците и ще се убедим в това. Ще спомена професорите-лекари Православа Гугучкова-Янчулева и Иван Митев; архитект Анна Танова, поетите Надя Неделина-Гетман, Георги Константинов и Александър Михайлов, испанската писателка Анна-Мария Матуте и кубинския художник Кармело Гонсалес, прославения учител и директор на училище в Лом Васил Божинов...
Интервютата в книгата се различават като мисъл, емоция и изказ, но си приличат по откровеност. Те ни казват, че човек се е родил да се раздава на другите – иначе самият живот се обезсмисля /признание на Мария Кръстева-Методиева/.
В тази книга видях завършени личности, които се саморазкриват. Досегашният опит на Мария Владимирова като журналист, преводач, съставител на три изключителни книги от Димитър Ив.Шишманов и редактор на редица други, автор на произведението „Генералът и артистите”, е помогнал да осъществи отлично концепцията на новата си творба. Професионално е свършил своята работа и художникът Ивайло Тасев, като ни поднася приятно оформена корица.
Ще завърша своите бележки с общата оценка, че представените в творбата „герои” на авторката са личности, специалисти в своята област, майстори, хора с доказана дарба и житейска реализация.

НЕДА АНТОНОВА, ПИСАТЕЛКА, МОЯ СЪУЧЕНИЧКА:
28-12-2011
Най-после успях да дочета книгата ти, започната още преди месец.
Чудесна идея и още по-чудесно изпълнение! Наистина понякога само една строфа - като на Хари - може да се превърне в стимули да отключи творческата енергия.
Много широко си отворила ветрилото - не само за българи с различни професии ,но и за чужденци. Виждала съм Ана-Мария Матуте при идването й на Международната писателска среща. Направи ми силно впечатление и лицето, и поведението й. А в изповедта й за "черните дами", накапания от сълзи ажур и отвръщението от математиката , като че видях себе си. Запомних - и после дълго размишлявах - върху думите на Гонзалес за неговия учител по рисуване "Той беше добър художник, но лош творец..." Не знам дали е възможно да съществува такова противопоставяне.
Запомних и на Юлия Винер репликата,че винаги е имала до себе си помощта и разбирането на мъжа си. Тук също нещо лично ми трепна. Преживяла съм го.
Разбира се с най-голямо внимание и обич прочетох твоята изповед. Много обичах и още обичам Адр.Михайлова, нашия скъп Никола Стефанов, Аврамова - по руски,помниш ли я, а също и Нинова. И се учудвам,че е могла да постъпи така с тебе и то пред майка ти. А пък Попов - Господ го постави на мястото му,макар и след години - и неговата повлекана, ги ненавиждах. Зли и фалшиви хора. Той така и не успя да завърши своето висше математическо образование и после работеше като строителен техник на пътища.

Прочети цялата новина

Свързани новини: