Уволниха Калинка. И какво от това?

Уволниха Калинка Пенчева. Общественият натиск бе силен, макар да е известно, че тази власт му се поддава само когато това няма да й струва пари и не засяга хора от най-тесния кръг.

Пенчева, както и адашката й Калина Илиева преди три години, са приближени до властта, но някак не прекалено. Иначе не биха ги хвърлили на вълците, колкото и “хвърлянето” да е относително.

Първата Калинка умело се измъкна от отговорност за фалшифицирането на дипломата си чрез споразумение със съда, оставяйки в наследство стотици сигнали до ОЛАФ и провалени бизнеспланове на земеделци, неоснователно обвинени в измами. Тя беше дъщеря на колега на премиера от пожарната. Пак премиерът е кръстник на детето на Пенчева. Вероятно затова Цветанов се колеба няколко дни.

Да наречеш “селски глупак,който се чуди какво да прави” човек, снимал спящи в патрулна кола полицаи, е не просто нарушение на етичния кодекс, както се сочи в заповедта за уволнение. Това е начин на мислене. Диагноза. Показва самозабравяне от усещането, че си близо до властта, и чувството за безнаказаност, което тази близост носи.

Същата Пенчева каза, че не познавала лично Максимов, който е снимал полицаите, понеже, в нейния свят нямало такива хора.

Тя живее в друг свят, свят за избрани, по-удобен, гарантиращ всевластие над простолюдието - можеш го тъпчеш и унизяваш, да го проверяваш за документи щяло и нещяло и безнаказано да го компрометираш публично. И няма как да бъде другояче, след като менторите, на които със сигурност се възхищава, правят същото от парламентарната трибуна и пред всеки микрофон, който им се поднесе.

Понякога чувството за безнаказаност подвежда, както стана в случая, но какво друго освен показно уволнение се случва на изложилите си като кифладжии представители на властта? Някой да е осъден?

След показното уволнение обикновено следва настаняване на по-малко видно, но достатъчно топло място. Оттам може примерно да се кандидатства с чужди публикации за научна титла или да те издигнат за десети зам. в политическото семейство. Четене на срс-та от парламентарната трибуна, очевидни конфликти на интереси, неясноти в имотното състояние, “грешки” за 2,6 милиона лева минават даром на принципа “всяко чудо за три дни”.

Виновни се оказват само онези, които са влезли в някакъв конфликт или са отхвърлили премиерското мнение. При тях има и конфликт на интереси, и постфактум установена некадърност и какво ли не. Глобяват ги. Ще ги съдят. Справка: Тодор Коларов и Трайчо Трайков.

През 80-те години на миналия век главният прицел на нелегалната по онова време полска опозиция беше арогантността на властта. При това ставаше дума за една доста опитомена след взрива на “Солидарност” власт, каквато българската не беше.

Всъщност точно това е проблемът - българската власт никога не е била опитомявана от истински граждански протести. Тя не се е сблъсквала с половинмилионни демонстрации и масови стачки, с непрекъснатия коректив на бдително опозиционно око или на независими медии. Понякога медиите си играят на коректив, но винаги много точно преценяват докъде могат да стигнат. Калинка - да, но началника й - в никакъв случай. Изявите на началниците могат само да се мултиплицират безкритично.

Затова властта в България е толкова арогантна.

И днешната, и вчерашната, вероятно и утрешната.

От Kafene.net

Прочети цялата новина

Свързани новини: