Разкрасяване или бейрутизация на Скопие?

Издигането на паметници по линия на етническото разграничаване е най-лошото нещо, което можеше да се случи на македонската столица, посочват експерти в Македония.

На десния бряг - паметници на личности от македонската история, на левия - от албанската. От природен воден символ на града река Вардар постепеннно се превръща в символична линия на етническата дезинтеграция.

Паметниците играят ключова роля в символичната и физическата бейрутизация на града, те са видимата част на един подземен политически процес за подялба на Македония, смята професорът по архитектура Мирослав Гърчев. Паметниците от правителствения проект “Скопие 2014″ имат тройна функция - трайно да славят властта, която ги изгради, да променят националната идентичност на македонците, изтъквайки Александър Македонски като митичен модел на македонския свърхчовек и да осигурят не само символична, но и прецизна физическа линия на етническа подялба на града между македонци и албанци, казва Гърчев.

Урбанисти припомнят, че изграждането на обекти със символична демаркационна функция започна още към края на деветдесетте години, когато масово и неконтролируемо започнаха да се строят църкви и джамии. Този процес продължава днес чрез подчертаване на идентичността посредством паметници.

“Македонщината”, изваяна от бронз и мрамор на десния бряг, получава отговор от левия бряг. “Преди известно време издигнахме бюст на Скендербег. За да не остане той самотен в дарданско Скопие, сега тук е и бюстът на нашия голям герой Хасан Прищина. Не мога да бъда равнодушен и да не кажа, че ставаме директни архитекти на албанското дело в Скопие”, заяви неотдавна Изет Меджити, кмет на скопскатка община Чаир.

Изграждането на паметници по линията на етническото разделение е най-лошото нещо, което можеше да се случи на града и на страната, оценяват експертите.

В Македония и въздухът, и водата получиха етническо определение, а за паметниците да не говорим. Вярвам, че това, че се поставят по линия на етническото разграничение не бе първоначалната цел, но се превърна в краен ефект. Тяхното поставяне е само маска за реалността, един вид заместител за всички правителствени неуспехи, за недостига на развитие и е покритие за лъжлив патриотизъм, казва политическият анализатор Мерсел Биляли.

Според неотдавнашна анкета на агенция Брима Галъп 57,8 процента от анкетираните имат негативно мнение за проекта “Скопие 2014″. Позитивно са отговорили 26,4 процента а 15,8 процента нямат мнение.

Нарастването на недоволството е резултат от големите бюджетни разходи за паметници, на намаляването на социалните плащания и бързия ръст на бедността. Но паметниците разклатиха и основата на правовата държава.

Архитект Гърчев припомня, че процесът на демаркация чрез паметници е извършен във форма на истински конституционен преврат. Според Закона за паметниците изграждането на паметници е от изключителните правомощия на парламента, където за всеки паметник поединично трябва да се гласува с т.нар. “Бадентерово мнозинство”. На практика обаче властта ги строи със средства от държавния бюджет, но с неконституционни неясни процедури, в които парламентът се заобикаля, а решенията се взимат чрез местни програми за паметници и с просто мнозинство в общинските съвети, обяснява той. Сега частта на интеграцията остава да бъде защитавана само от три паметника на албански дейци, които са планирани на дясната страна на река Вардар - на Неджат Аголи, първия министър за социална политика в македонското правителство през 1945 г., и поетите Йосиф Багери и Пиетр Богдани.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: