Денят на народните будители

Първи ноември е денят, в който България се прекланя пред великия благослов на своите будители. Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

Своеобразен патрон на българското будителство, е нашият национален светец и небесен застъпник Йоан (Иван) Рилски. При учредяването на празника през 1922 г. за негова дата е взет именно денят на светеца 19 октомври, по нов стил – 1 ноември. Това не е случайно – в продължение на повече от едно хилядолетие св. Иван е почитан като небесен покровител на българския народ и държава. В народната памет Рилският чудотворец е образец за себеотдаване, безсребърничество, за любов към ближния и Отечеството.                                                           Началото на празника на народните будители откриваме през 1909 г. в Пловдивските хроники. На 19 октомври като ден в памет на Св. Иван Рилски е отдадена почит и на всички духовни учители на народа. Празнично шествие преминава през главната улица на града.

Официално Денят на народните будители се чества едва през 1922 г.По предложение на Стоян Омарчевски,тогавашен министър на народното просвещение и група интелектуалци, 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълние Закона за празниците. Аргументите на министъра : «Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»“ и още:«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни”

 От ляво на дясно: Ст. Станимиров, Ал. Радославов, Дим. Лазов, проф. Беньо Цонев, Ив. Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Стоян Омарчевски, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина.

Изминали са три години от подписването на позорния за България Ньойски договор, националният идеал е жестоко стъпкан и изглежда погребан- за винаги. Българското общество изпитва остра потребност от духовни стимули. И ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. Припомнено е честването на народните будители в Пловдив. Композиторът Добри Христов написва химна „О, будители народни“.  Министерството на народното просвещение издава специален празничен брой на  списание  „Св.Св. Кирил и Методий“. В него поместват свои творби народният поет Иван Вазов, проф. Александър Балан, Димитър Страшимиров,проф.Беньо Цонев, Никола Данчов. Учениците кичат портретите на народните будители с есенни цветя, шествия и утра има по цялата страна.Проведени са срещи с най-известните писатели, художници, поети и артисти. Навсякъде се припомнят поучителните слова на Св. Иван Рилски и духовното наследство на най-просветените българи. Цар Борис ІІІ подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. и до 1945 година празникът е официален.Следва неговото отменяне и дълго прекъсване до 1992 г.,когато 36 Народно събрание ,  възобновява традицията да се чества Денят на народните будители. Идеята за възстановяването му е на проф. Петър Константинов -председател на сдружение „Мати Болгария”.

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух.

Драматичната историческа съдба на България,болезненият преход,икономическата криза и чалга културата,потребността от нравствени устои и от водачи на нацията,винаги ще ни връщат към светлите образи на народните будители,към техните реформаторски идеи,към тяхната жертвоотдаденост пред олтара на Отечество.

 Валя Георгиева

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: