Европейците все пак предпочитат Обама

Франс прес

Барак Обама вече не кара хората да мечтаят чак толкова, но европейците продължават да възхваляват президента от Демократическата партия в сравнение с неговия републикански опонент Мит Ромни, чието евентуално избиране на президентския пост обаче няма да промени из основи отношенията между САЩ и Европа.

И докато надпреварата за Белия дом в САЩ е особено оспорвана, европейците на драго сърце биха избрали Обама за американски президент. Според допитване на германския Фонд “Маршал” Обама би смазал конкурента си, спечелвайки 75 процента от гласовете на избирателите срещу само 8 процента за Мит Ромни. Резултатът за Обама достига почти 90 процента във Франция и в Германия.

И въпреки спада от 12 пункта между 2009 г. и 2012 г., популярността на настоящия американски президент си остава изключително висока. Седемдесет и един процента от европейците одобряват начина, по който той води световните дела.

Открито европейските лидери запазват предпазливо мълчание, с изключение на Франция, която ясно изрази желанието си за победа на Обама чрез гласа на премиера Жан-Марк Еро, който заяви, че определено иска тази победа.

Четири години след като вълната на Обамаманията заля Европа, популярността на американския премиер избледня. Европейците му приписват края на войната в Ирак и реформата на американската здравна система. Но равносметката за президентството на Обама е помрачена от неспособността му да разреши израело-палестинския конфликт и от запазването на затвора в Гуантанамо.

Остава си обаче факт, че “Обама представлява онова, което е най-близо до европейската социалдемокрация”, подчертава Жан Тешо, директор на центъра “Карнеги Европа”. “Съществува фундаментална близост между Обама и европейците”, посочва той.

Дълго време смятан за умерен, Мит Ромни значително втвърди тона по време на предизборната си кампания и се доближи до неоконсерваторите, близки до бившия американски президент Джордж Буш, който беше много лош спомен за европейците.

И ако последните все още са запалени по американските избори, този интерес не среща взаимност. Разбира се, външната политика никога не е била основен залог в американската кампания, още повече пък тази година, когато тя е съсредоточена върху икономиката и заетостта.

Европа в най-добрия случай беше игнорирана в кандидат президентските дебати, а в най-лошия случай послужи за пример за модел, който не бива да се следва. В едно не особено ласкаво изказване Мит Ромни обвини Барак Обама, че води САЩ по пътя на Гърция.

За някои това отсъствие на Европа от кампанията е добър знак, че Европа дори и в състояние на икономическа криза не поражда голямо безпокойство за САЩ, както ислямизма или Иран. Това означава преди всичко, че САЩ, които превърнаха Азиатско-тихоокеанския регион в ос на тяхната дипломация, обръщат гръб на Европа, посочва Стивън Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания.

Двата блока губят своя взаимен стратегически интерес, но също и способността си да работят заедно и, което е по-сериозно, да измислят общи решения на проблемите на света, смята Улрике Геро от Европейския съвет за международни отношения. Други експерти не изразяват чак толкова категорично мнение по въпроса.

“Който и да е победител на 6 ноември, следващото американско правителство ще продължи да смята Европа за важен регион от света”, уверява Клара Марина О’Донъл от Центъра за европейска реформа.

Но и според Улрике Геро, и според Клара Марина О’Донъл евентуалният втори мандат на Обама или евентуалната администрация на Ромни ще имат много общо, по-специално по отношение на връзките със Стария континент. Америка продължава да натиска Европа да поема все повече отговорности в областта на международната сигурност и да пренасочва вниманието си върху азиатско-тихоокеанския регион. Америка натиска Европа и да засили интеграцията си, за да излезе от кризата.

Именно по втория въпрос Мит Ромни би могъл да промени американската позиция. Президентът демократ винаги е ...

Свързани новини: