Робин Худовци спасяват гръцкото здравеопазване

Доктор Костас Сиригос, който е начело на най-голямото онкологично отделение в Гърция, смяташе, че е виждал какво ли не. Но нищо не го беше подготвило за случая на Елена, безработна гъркиня, на която преди година беше поставена диагноза рак на гърдата.

Когато доктор Сиригос прие Елена в кабинета си, туморът й беше достигнал размерите на портокал и беше отворил рана в кожата й, която жената попиваше доколкото можеше с книжки кърпички. “Направо бяхме потресени”, спомня си доктор Сиригос, който е начело на онкологичното отделение на многопрофилната болница Сотирия в центъра на Атина.

“При вида на тумора на Елена очите ни се напълниха със сълзи. Такива неща можехме да види само в учебниците по медицина, но не и в действителност. Поне не и до този момент. Досега всеки, който се разболееше в тази страна, можеше да винаги да се лекува”, допълва доктор Сиригос.

Откакто дълговата криза обхвана Гърция, целият живот в страната се обърна с главата надолу. Но малко са сферите, в които промените бяха толкова брутални, колкото в здравеопазването. Доскоро страната имаше класическа здравна система. Гърците, които губеха работата си, имаха право на здравна осигуровка и на помощи за безработица за една година, но и след това бяха приемани в болниците, въпреки че нямаха средства да си платят за здравните грижи.

Всичко се промени от юли 2011 г. и след подписването между Атина и чуждестранните кредитори на Гърция на новия план за помощ, който ще позволи на страната да избегне фалита. По силата на това споразумение гърците, които вече нямат здравно осигуряване, трябва сами да плащат за лечението си.

Повече от половината от 1,2-те милиона дълготрайно безработни гърци са без здравна вноска и според Сава Роболис, директор на Института по труда към Общата конфедерация на гръцките работници, тази цифра ще нараства още повече в страната, в която ръстът на безработицата достигна 25 процента и чиято икономика е замряла.

В тази нова ситуация все повече гърци търсят помощ извън пределите на традиционната здравна система. Елена, например, е била изпратена при доктор Сиригос от лекарите от паралелна здравна мрежа, създадена, за да помага на здравнонеосигурените хора. “В Гърция днес безработицата е равносилна на смърт”, каза онкологът, който е внушителен и студен на пръв поглед човек, но чийто поглед омеква, когато говори за пациентите си.

Подобно развитие на нещата е невиждано в Гърция, а несъмнено и в цяла Европа. Промяната е особено потресаваща в областта на онкологията, където леченията са продължителни и скъпи.

“Когато човек без здравна осигуровка научава, че е болен от рак, то “системата чисто и просто го игнорира”, възмущава се доктор Сиригос. “Този човек няма достъп нито до химиотерапия, нито до операция, нито до медикаменти”, допълва той.

Здравната система в Гърция става все по-зле и по-зле. Нещата може да се влошат, ако правителството отново ореже средствата за здравеопазването този път с 1,5 милиарда евро, както предложи в рамките на нов план за икономии, чиято цел е отпускането на допълнителни чуждестранни помощи.

И докато държавните каси са празни, медицинските материали са все по-голяма рядкост. Това принуждава пациентите да си носят спринцовки, стентове и други медицински пособия.

Болниците и аптеките изискват вече плащане в брой на лекарствата, които в онкологията струват понякога хиляди евро - суми, с които повечето пациенти не разполагат.

Пред тази ситуация на разпадащо се здравеопазване доктор Сиригос и няколко негови колеги решиха да вземат нещата в свои ръце. Преди няколко месеца те създадоха неофициална мрежа, която да подпомага здравнонеосигурените страдащи от рак и от други заболявания.

Тази мрежа действа благодарение на дарения на излишъци от лекарства, направени от аптеките, лабораториите или от близките на починалите вече онкоболни. В Гърция лекар, който бъде заловен, че използва медицинско оборудване, за ...

Свързани новини: