Скопие отхвърли обвиненията за "антибългарска кампания", а София продължава да втвърдява тона

Скопие отхвърли обвиненията, че води "антибългарска кампания" и политика на дискриминация към гражданите с българско самосъзнание. Македонският външен министър Никола Попоски обяви в четвъртък, че те не отразяват действителността и "няма нито един конкретен пример, който да подкрепи подобни твърдения на официална София". България обаче продължи да втвърдява тона си към македонските власти и ден след като официално предупреди, че ще спре евроинтеграцията на Македония, президентът Росен Плевнелиев отхвърли инициативата на Скопие за "стопяване на леда" със съвместното честване на три дати - деня на Европа (9-ти май), деня на признаване на Македония от България и деня на установяване на дипломатически отношения между двете държави.   Плевнелиев отхвърля предложението за съвместно честване на Деня на Европа   "Предложението от Македония към България да честваме заедно 9-и май – Деня на Европа – мисля, че е много далече от това, което ние си представяме за честване на общи дати и това историята да остане на историците. Не просто само една или две дати, още повече дати, които са общоевропейски и отдавна признати. А истински, конкретни, между двете страни, добре работещи предложения за съвместно честване на дати. Защо не Гоце Делчев?", заяви Плевнелиев по повод предложението на македонския президент Георги Иванов.   Преди ден той изложи пред еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле резервите си за членството на Македония в ЕС.   "Писмата и идеите за работни групи, които в момента валят от Македония, са едно, но това, което е важно, са резултати, реформи и действия в интерес на добросъседството. Очаквам това да се случи, няма да се случи от днес за утре, и зависи от властите в Скопие", посочи още Плевнелиев.   Държавният глава отново посочи, че България е отворена за сътрудничество и това е декларирано много пъти.   "Още в началото на моя мандат заявих категорично "По делата ще ви съдим" и нека да запомнят именно това силно послание - само по делата, дела за добросъседство, а не по писмата ще ги съдим", посочи още Плевнелиев.   Той обясни, че в следващите седмици България и Македония интензивно ще търсят решение на спорните въпроси.   "Комисарят по разширяването предложи вариант, при който министрите на външните работи на България и Македония ще сложат абсолютно всички проблеми и идеи на масата. Аз мисля, че докато това не стане, ще бъде трудно да вземаме окончателни решения. Предложението на комисаря - министрите да сложат абсолютно всички проблемни казуси, както и добри идеи, на масата, е добро. Очаквам то да се случи и на база на това предложение след това да видим какво ще правим заедно", каза Росен Плевнелиев.   Посещението на Фюле в сряда последва изявлението на външния министър Николай Младенов в края на миналата седмица, че София може да не подкрепи Македония за получаване на дата за преговори с ЕС.   Скопие: Да се фокусираме не върху историята, а върху общите проекти   Външният министър Попоски коментира в четвъртък, че "ние сме изключително искрени в изграждането на добросъседски отношения с всички наши съседи".   "Това е най-големият ни приоритет и смятаме, че в такъв климат трябва да се градят отношенията с оглед на общото бъдеще, което очакваме да имаме в рамките на Европейския съюз", каза Попоски.   Македонският министър призова България и Македония да се фокусират не върху историята, а върху конкретни общи проекти, които са в интерес на двата народа.   "Да оставим историците да тълкуват историята", каза Попоски.   Спокойният тон на българското правителство по отношение на провокации на Скопие, характерен за целия мандат на ГЕРБ, бе нарушен през последните месеци. Премиерът Борисов обяви, че България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие, а външният министър Николай Младенов заговори, че планира "конструктивно настъпление" на Балканите. Младенов обяви, че се подготвя и доклад с "червените линии" и принципи в отношенията със съседните страни.   "Червени линии - нова балканска мода"   Втвърдяването на тона от българска страна очаквано бе широко отразен от македонските медии.   "България ще блокира македонският евроинтеграционен процес, ако Европейската комисия не притисне Скопие да поработи над добросъседските отношения със София", пише скопският вестник "Вечер" под заглавие "Голямо "Не" от България за влизането на Македония в ЕС".   "След Атина и нашият източен съсед представи своите"червени линии" към съседите", пише изданието, цитирано от БТА.   Българската позиция на предстоящия Европейски съвет през декември по отношение на препоръката за дата за преговори на Македония ще зависи напълно от това дали македонското правителство ще продължи или ще промени своята позиция към България, както и дали изпълнява европейските критерии.   Това обясни българският външен министър Николай Младенов пред българските парламентаристи преди няколко дни, пише "Дневник" в редакционна статия, която е озаглавена "Червени линии - нова балканска мода".   Червените линии за съседите, по точно за Македония, станаха мода в региона също както са модерни заплахите с блокади и налагането на вето и поставянето на условия с възпитателни мерки и акции, ако нещо не е по волята на онези, които са в позиция да поставят условия, пише изданието. Македония е тъкмо в центъра на модата, диктувана от страните, които сами, всяка за себе си, се провъзгласяват за ключов играч в региона на Западните Балкани.   Гърция отдавна смята, че има тази титла и в миналото доказа това.. Но сега на сцената стъпва и България. И тя иска титлата и еврокомисарят Щефан Фюле вчера посети София, за това, както съобщи той самият, по-добре да разбере актуалната българска политика, особено когато става дума за БЮР Македония, както и нейната визия за разширяването и потенциала да бъде ключов играч в региона, пише "Дневник".   Преговорите за членството на Македония в НАТО и ЕС до момента са блокирани от Гърция, която не приема името на Македония. Скопие обяви независимост през 1991 г. и веднага влезе в спор за своето име с Гърция, чиято позиция е, че Македония е името на нейна северна провинция и не може да има държава с подобно име.   Божидар Димитров: Македонската държава има поне 2500-годишна история   Основен говорител от българска страна по темата "Македония" е близкият на премиера Бойко Борисов бивш министър без портфейл и сегашен директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който не пропуска възможност да дразни Скопие.   В четвъртък той коментира, че"като гледа човек трите дати на македонския президент, ще помисли, че Македония е държава само от 1991 година".   "Македонската държава има поне 2500-годишна история. Мисля така, защото трите дати, които е предложил, всъщност отбелязват събития, случили се след 1991 година – дата на признаването, дата на установяване на дипломатически отношения, Ден на Европа. Човек ще си помисли още, че хората, живеещи в Повардарието, и хората, живеещи в днешна България, са били разделени от китайска стена, висока 100 метра, по Осоговската и Малешевската планина, та нищо общо не ни се е случило през тези 14 века история, през които българите са били на Балканския полуостров”, коментира Божидар Димитров пред агенция "Фокус".

Прочети цялата новина

Свързани новини: