Държавните гиганти завладяват петролния сектор

Възходът на руския петролен концерн Роснефт сочи, че държавните компании завладяват петролния сектор, а правителствата в цял свят придърпват към себе си енергийните източници. В края на по-миналата седмица тежка лимузина Mercedes дискретно изчезна в подземния гараж на гърба на сградата, в която се помещава лондонската централа на BP. Зад затъмнените стъкла седеше Игор Сечин - новият "силен човек" на руската петролна промишленост и близък довереник на президента Владимир Путин. Шефът на държавния енергиен концерн Роснефт дойде в Лондон, за да върне руското петролно богатство в ръцете на Кремъл и не се колеба дълго, за да го стори. Четири дни по-късно бе обявена най-голямата сделка в петролния бранш от 13 години. Държавният гигант Роснофт, който и без това вече е най-големият производител на петрол в Русия, придобива за 55 млрд. долара частното руско-британско съвместно дружество ТНК-БП, в което досега BP държеше 50 %. Национализацията, проведена над две десетилетия след разпадането на Съветския съюз, слага край на кампания, която е израз на най-горещите желания на Путин. Най-могъщият човек в Русия още през 1999 година написа в икономическо есе, че петролните и газови находища играят централна роля за възстановяването на руската икономика, присъединяването й към световната и превръщането на страната в икономическа велика сила. Заради стратегическото си значение тези активи би трябвало да се управляват от държавата, писа Путин. Роснефт може да покрие нуждите на Германия и Франция Тринайсет години по-късно може да се докладва: мисията е изпълнена. Роснефт стана вторият по големина петролен концерн в света. Повече петролни залежи държи само саудитската компания Aramco - държавният енергиен концерн на Саудитска Арабия. След като обявената сделка бъде завършена, петролният гигант на Путин ще добива близо 4,5 милиона барела петрол дневно - количество, което би било достатъчно, за да покрие общите нужди на Германия и Франция. Руският удар показва, че в един от браншовете, ключови за световната икономика, държавният капитализъм се възражда. "Енергийният национализъм е във възход в целия свят", отбелязва Ник Редман, анализатор на геополитическите рискове в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. Наистина, Роснефт е листван на борсата, а като миноритарен партньор BP ще получи 20 % от акциите, но в Роснефт нищо не се случва против волята на Путин. Кремъл контролира мажоритарен дял от концерна, както и от газовия гигант Газпром - вторият руски колос в енергетиката. Русия не е изключение. Управлявани от държавата концерни завоюват предни позиции в световния петролен и газов сектор. Китайският държавен гигант Petrochina инвестира в разрастването си повече пари от всяка друга енергийна компания в света – над 50 милиарда долара само за 2011 година. В Латинска Америка правителствата също отдавна консолидират енергийните си активи. През пролетта правителството в Буенос Айрес причини дипломатическо земетресение, след като национализира аржентинското дъщерно дружество на частния испански концерн Repsol. Във Венецуела и Боливия правителствата поеха контрола още преди години. В момента алчността на политиците от Каракас през Буенос Айрес та до Москва е събудена най-вече от високите цени на петрола и свързаните с това възможности за печалба, посочва Леонардо Маугери, изследовател от университета Харвард и дългогодишен главен стратег на италианския енергиен концерн ENI. Последиците от тази тенденция са впечатляващи – според оценки на американските енергийни служби 85 % от все още неексплоатираните петролни резерви вече се контролират от държавни компании, най-вече от страните членки на петролния картел ОПЕК. Ако търговията с петрол и газ бъде определяна по-силно от Кремъл, от арабски диктатори и от китайския Централен комитет, то това няма да остане без последици. Далеч не толкова отдавна подобни опасности изглеждаха нереални. Малко преди началото на новото хилядолетие цената на барел петрол временно падна под 10 долара, смешна цена според днешните представи. ОПЕК изглеждаше омаломощен, победният ход на частния бизнес в енергийния сектор - непреклонен. В САЩ и Европа чрез вълна от придобивания възникнаха нови корпоративни гиганти като Exxon-Mobil, BP-Amoco и Totalfina-Elf. В Русия тогавашният президент Борис Елцин продаде на безценица могъщата държавна енергийна индустрия от съветската ера в дива приватизационна афера, в която печеливши бяха войници на късмета като собственика на Юкос Михаил Ходорковски. Създадена бе нова каста на супер богаташи - олигарсите. Тогавашният главен икономист на Shell прогнозира, че до 2004 година ще бъде приватизирана и последната държавна петролна или газова компания. Действителността обаче се присмя на това пророчество. Световни концерни като Exxon-Mobil, Shell и BP наистина все още са сред най-големите и най-скъпи частни компании в света, но са джуджета в сравнение с държавните си конкуренти. "От гледна точка на страните потребители ще има решаващо значение, как държавните петролни концерни ще използват мощта си", посочва Редман. Все пак не бива да се бие отбой. Точно в момента правителствата отчаяно се нуждаят от приходите на енергийните си гиганти и едва ли ще използват най-важните си източници на финансиране като политическо оръжие. Следователно от европейска гледна точка опасна е не само силовата политика, но и ценовата политика. Експертът по сигурността Редман предупреждава: "руските доставчици заплашват да станат толкова силни, че ще могат да направляват цената на европейския сорт Брент, тъй като този пазар е сравнително тесен". И друга грижа притеснява експертите в бранша: държавните колоси не ограничават ли повишението на цените, защото им пречи собствената им бюрокрация? "Цените на петрола сега със сигурност щяха да бъдат различни, ако тези компании бяха по-добре организирани", посочва експертът по енергетика Ник Бътлър от лондонския Кингс колидж, който по-рано е ръководил стратегическото подразделение на BP. Към това се добавя и ролята на концерните като източници на приходи за държавите - тъй като трябва да бъдат отклонени толкова много пари, компаниите остават с малко капитал за проучване на нови резерви. В Русия петролната и газова промишленост според собствените й данни превежда 70 % от печалбите си под формата на данъци, докато частният концерн ExxonMobil плаща на държавата само 32 %. Руските компании дават на добит тон суров петрол 35 долара за инвестиции - 25 % от това, което си позволяват частните концерни в западния свят. Най-известният пример обаче не е от Русия, а от Венецуела. Провъзгласеният от Уго Чавес "социализъм на 21 век" от средата на предишното десетилетие е довел до намаляване на добива на петрол с над 10 %. И това - в една от най-богатите на петрол страни в света. Мексиканският Pemex и петролните компании на Нигерия също са известни с лошото си представяне. Въпреки това вече не е толкова лесно светът да бъде разделен на трудно подвижни, некомпетентни, технологично изостанали държавни предприятия и пъргави акционерни дружества, пълни с иновационни сили и ефективност. Държавни концерни като саудитския Aramco и норвежкия Statoil имат отлична репутация. А технологичният напредък, с който биха могли да се похвалят Еxxon или BP, се бави поради други тенденции - концерните прехвърлят все повече технически услуги към непознати, но все пак огромни инженерингови фирми като Schlumberger или Transocean. Междувременно те вече вършат трудната работа по проучването и производството, отбелязва харвардският експерт Маугери. Техните имена попадат във водещите заглавия, когато петролните им платформи аварират, както неотдавна се случи в Мексиканския залив. Тези компании за услуги вече са най-важните носители на ноу-хау в сектора. И с удоволствие се поставят в услуга на държавните концерни. Чуждестранни източници на прицел Развитието дава тласък на още една драматична промяна. Амбициите на държавните капиталисти вече са далеч извън собствените им държави. Традиционно държавните петролни и газови концерни се ограничаваха върху експлоатацията на находища в собствените държавни граници. Сега, там където лесно могат да купят необходимата техника, искат да се докопат и до залежи в чужбина. Най-вече китайците. Международната агенция по енергията (МАЕ) оценява, че китайски държавни концерни вече добиват в чужбина толкова петрол, колкото и най-големият частен европейски енергиен концерн Shell. Те инвестират милиарди в дълбоководни находища в Мексиканския залив и Западна Африка, в петролни пясъци в Канада и петролни полета в Северно море. Роснефт също има подобни амбиции. Дали обаче за Русия сделката за придобиване на ТБК-БП е "чисто злато" е малко спорно. Силно понижение на цените на петрола можe да съсипе сметките. Дали е невъзможно? Едва ли. В момента газовата индурстрия преживява революция, американските предприемачи съчетаха по нов начин стари техники и сега могат да експлоатират залежите от шистов газ. Експертът Маугери очаква и революция в добива на петрол най-вече заради шистовия петрол в САЩ, както и заради петролните пясъци в Канада. До 2020 година Америка може да стане един от най-големите производители на петрол в света, може да се стигне до свръхпроизводство и срив на цените. Тласъкът за това развитие ще дойде от частни концерни в Западното полукълбо, а държавните гиганти и правителствата ще изостанат. Путин все още не е спечелил. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: