Каква е намесата на Русия и САЩ в изборите в Румъния

Румъния остава интересно пространство за великите сили, още повече в този период, в който нараства нестабилността в Близкия изток, а зоната на Черно море се гледа под лупа както от американските, така и от руските стратези. Паралелно обаче се появиха и преки заплахи: американският противоракетен щит превръща Румъния в цел за руските ракети. Биха ли могли изборите на 9 декември да направят избор между двете опции? За Съединените американски щати непосредствените ефекти на общите избори в Румъния може да бъдат решаващи за продължаването или изоставянето на проекта за противоракетния щит, който предстои да бъде разположен край град Каракал. Американците биха искали силно правителство със стабилно мнозинство, което да избягва политическите кризи и отклонения и което да има ясна ориентация по оста Букурещ-Вашингтон по такъв начин, че да отговаря на стратегическите предизвикателства в бъдеще в унисон със САЩ. Русия би предпочела, от своя страна, едно правителство с широко мнозинство, което да отстрани бързо президента Траян Бъсеску и което да започне отново танца на дилемите между собствените си интереси и интересите на страната. Москва няма нужда от силна Румъния като трън в петата, особено сега, когато се опитва да се позиционира като велика сила в играта на покер, която започна в Азия. За тактиците от Кремъл двойката Понта - Антонеску (лидерите на двете основни партии в управляващата коалиция в Румъния - социалдемократът Виктор Понта и либералът Крин Антонеску - бел. ред.) е идеална, още повече, че председателят на социалистите произлиза от една партия, която има доста приятели на изток, но и близка до Русия история, докато лидерът на либералите е все по-евроскептичен и все по-резервиран по отношение на американците. Съществуват редица данни и факти, които показват, че докато (опозиционната) Демократично-либерална партия (ДЛП) си спи спокойно и привидно незаинтересована от това, което се случва наоколо, либералите и социалистите си подготвят специално бъдеще, в което да не бъдат бити по главата и нервирани всекидневно от ЕС и САЩ. Дори тези дни лидерите на управляващия Социал-либерален съюз (СЛС) пренебрегнаха ангажимента, който премиерът Виктор Понта подписа това лято в разгара на политическата криза, и който предвиждаше "членовете на парламента, за които има окончателни съдебни решения за несъвместимост или конфликт на интереси или присъди за корупция, да подават оставки". Европейската комисия обърна внимание на СЛС, че решението да запазят сенаторското кресло на Мирча Дякону въпреки решението на Върховния касационен съд е "в противоречие" с искането на Брюксел и със спазването на правовата държава. Парламентът на Румъния и този път сметна, че стои над правосъдието - рефлекс, който се отнася не толкова до моралната амбивалентност на местните политици или до византийските им традиции, а до връщането към обичаите от близкото минало на страната, когато политикът диктуваше във всички други сфери, а правосъдието беше само лостът, чрез който се легитимираха нарушенията на закона. Либералите отговарят на критиките на Европейската комисия, обвинявайки я, че се държи като "инспектор", който дава "удостоверения за добро поведение", от които Румъния няма нужда. Във визията на СЛС Румъния в действителност има нужда от "по-малко Европа", по-малко контрол отвън, по-малко критика, така че страната да върви както може и евентуално да се върне в света на "просветените деспоти", толкова желан от Йон Илиеску в началото на 1990-те години, тогава когато подписа двустранния договор с Русия, чрез който Румъния се ангажираше да не се присъединява към НАТО. За разлика от либералите, новите румънски социалисти не си позволяват да имат антизападни пристъпи, но отговарят последователно на ръководната линия, която лансира Москва чрез радио Гласът на Русия. Не е ясно кои биха били ползите от приятелство, което да надвишава едни нормални отношения между двете страни, още повече, че историята от последните сто години ни показва по-скоро колко много сме загубили заради невинното доверие, което румънските официални лица често имаха към по-големия си брат. Последния път това се случи през 1992 г., когато Йон Илиеску отхвърли идеята на румънските дипломати да се противопостави на присъединяването на Русия към МВФ, в който Румъния вече беше стара членка, докато Москва не ни върне Съкровището (Букурещ твърди, че Москва му е върнала само частично колекцията от ценни предмети, изпратени в Русия на съхранение по време на Първата световна война - бел.ред.) Въпреки мнението на специалистите, Йон Илиеску взе това решение и не знаем все още какво е получил в замяна, когато се отказа от 90-те тона злато, което Румъния изпрати в Русия преди и по време на Великата революция, за да не остави спестяванията на страната в ръцете на немците. Преди изборите, които ще се състоят следващия месец, има куртоазни изявления пред Москва от страна на правителствения кръг, и различни внушения, идващи по пропагандния канал на Гласът на Русия. В контраст с това, американският посланик в Букурещ прогнозира, че "предстоят изключително големи предизвикателства" за Румъния заради "трудните избори", които може да разединят румънците. Русия и Съединените щати се намесват повече или по-малко пряко в местния политически живот: руснаците тъкат подмолно една нова връзка, както чрез активното присъствие в румънската преса, така и чрез неприкрити заплахи, докато американците са прозрачни, но твърди, защото искат да запазят двете американски бази, които имат тук. Румъния вече е избрала посоката си, но компасът може да се смени в който и да е момент, особено ако тези, които ще решават стратегическото бъдеще на страната, се окажат страхливи и се оставят да бъдат шантажирани от Москва, която ни предаде чрез Гласът на Русия, че Румъния ще стане приоритетна цел за руските ракети, ако запази елементите от противоракетния щит. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: